i f0e5b820dbf48648

тежеше поне с трийсет килограма повече от нея. Но въпреки това, тя го

владееше.

Боже, миришеше толкова хубаво.

Бела въздъхна тихо и се сгуши дори още повече в тялото му. Гърдите

й се притиснаха в него. Той сведе поглед и извивката на шията й му се

стори неустоимо изкушение. И ето че онова отново започна да се

превръща в проблем. Втвърдяваше се, издуваше се, удължаваше се. И то

бързо.

Вдигна ръце над раменете й, но не я докосна. Дланите му останаха

само на сантиметри от кожата й.

- Бела... трябва да тръгвам.

- Защо? - Притисна се още повече в него. Бедрата й погалиха

неговите и той стисна зъби.

По дяволите, тя вероятно усещаше онова проклето нещо между

краката му. И как би могло да бъде другояче? Ерекцията му стигаше вече

чак до корема и шортите в никакъв случай не можеха да я скрият.

- Защо трябва да тръгваш? - прошепна тя и дъхът й погали мускулите

на ръцете му.

- Защото...

Той не довърши, а тя каза:

- Знаеш ли, харесва ми.

- Кое?

Тя докосна едната от двете халки на гърдите му.

- Това.

Той се закашля леко.

- Аз, хм... Сам ги поставих.

- Красиво стоят на тялото ти. - Направи крачка назад и остави

хавлията да падне на пода.

Зи се олюля. Бе така дяволски красива - гърдите й, плоският корем,

хълбоците... И грациозната малка цепка между краката й, която виждаше с

разтърсваща яснота. Малкото представителки на човешката раса, с които

бе имал интимна близост, бяха окосмени там, но тя бе от неговия вид и бе

божествено гладка.

- Наистина трябва да тръгвам - каза с дрезгав глас.

- Не бягай.

- Трябва. Ако остана...

- Легни с мен - каза тя и отново се притисна в него. Освободи косата

си и тъмните вълни обгърнаха и двамата.

Той затвори очи и наклони глава назад. Страхуваше се, че ще се

удави в аромата й. Гласът му вече бе толкова дрезгав, че едва излизаше от

160

гърлото му.

- Просто секс ли искаш, Бела? Защото само това мога да ти дам.

- Но ти имаш много повече...

- Нямам.

- Толкова си мил. Погрижи се за мен. Изкъпа ме, прегърна ме...

- Не ме искаш вътре в себе си.

- Но ти вече си в мен, Зейдист. Кръвта ти тече в мен.

Настъпи дълга тишина.

- Знаеш ли каква е репутацията ми?

Тя смръщи вежди.

- Това няма никакво значение...

- Знаеш ли какво говорят за мен. Бела? Хайде, искам да го чуя от теб.

За да съм сигурен, че знаеш. - Отчаянието й бе ясно доловимо, но той

продължаваше да я притиска. Трябваше на всяка цена да я изтръгне от

унеса, в който се намираше. - Сигурно си чула какво се говори за мен.

Клюките достигат дори до твоите обществени кръгове. Какво казват те?

- Някои... мислят, че убиваш жените за забавление. Но аз не вярвам...

- Знаеш ли как съм си заслужил тази репутация?

Бела покри гърдите си с ръце и отстъпи назад, като клатеше глава.

Той се наведе и й подаде хавлията, после посочи черепа в ъгъла.

- Аз убих онази жена. А сега ми кажи искаш ли да бъдеш обладана от

мъж, който е способен на такова деяние? Кой може да причини такова

нещо на жена? Искаш ли такова копеле да е върху теб и да прониква в

тялото ти?

- Това е била тя - прошепна Бела. - Върнал си се и си убил

господарката си, нали?

Зи потрепери.

- Известно време си мислех, че така отново ще се почувствам цял.

- Но не се е получило.

- Така е. - Мина на сантиметри покрай нея и закрачи из стаята.

Напрежението се събираше в него. И накрая думите започнаха сами да

излизат от устата му:

- Две години след като се освободих, чух, че тя... По дяволите, че

държи друг кръвен роб в килията. Аз... Пътувах два дни и стигнах там

почти на зазоряване. - Зи поклати глава. Не искаше да говори, наистина не

искаше, но устните му просто продължаваха да се движат.- Господи... Той

бе толкова млад, също като мен, когато тя реши, че ще бъда нейната

играчка. Нямах намерение да я убивам, но тя се появи точно когато

освобождавах роба й. Когато я погледнах... Знаех, че ако не действам

бързо, ще извика охраната. Знаех също, че отново ще окове някого и ще го

принуждава... О, по дяволите! Защо ти разказвам всичко това?

- Обичам те.

Зи затвори очи.

- Не разигравай драми, Бела.

И се втурна вън от стаята, но не успя да извърви и няколко метра по

коридора.

Тя го обичаше. Обичаше го?

161

Глупости. Мислеше си, че го обича. И когато се върнеше в реалния

свят, щеше да го осъзнае. Току- що бе излязла от ужасяваща ситуация и