Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

отблясъците на пламъците на единствената запалена свещ.

- Целуни ме - прошепна в полумрака. Просто ме целуни.

- Господи... Какво не е наред е теб? - Тя трепна и той каза: - Искам

да кажа, защо? При всички мъже, които можеш да имаш, защо аз?

- Искам теб. - Постави длан на гърдите му. - Това е естествена и

нормална реакция, нали?

- Аз не съм нормален.

- Знам. Но не си мръсен, заразен или недостоен.

Взе треперещите му ръце и ги постави на раменете си.

Кожата й бе така нежна, че се смрази при мисълта да я опетни по

някакъв начин. Съшият ефект върху него имаше и представата как

прониква в нея. Но не бе задължително контактът между тях да включва и

долната половина на тялото му, нали? Близостта можеше да е само и

изцяло за нея.

„О, да", помисли си. Щеше да го направи за нея.

Обърна я с гръб към себе си и я притисна до тялото си. Бавно погали

кръста и хълбоците й. Тя изви гръб в дъга и въздъхна и той видя зърната

на гърдите й над рамото й. Искаше да ги докосне... И осъзна, че ще може

да го направи. Дланите му погалиха ребрата й, усетиха деликатните кости

и накрая обгърнаха гърдите й. Тя отметна силно глава назад и леко

разтвори устни.

163

Когато се отвори така за нето, инстинктът му започна да крещи, че

трябва да влезе в нея по всеки възможен начин. Проява на чист рефлекс

бе, че облиза горната си устна, докато търкаше зърното й между палеца и

показалеца си. Представи си как влиза с език в устата й, как я взема така.

Като че ли знаеше какви мисли се въртят в главата му, тя се опита да

се обърне с лице към нето, но близостта й му се струваше прекалена... И

много реална. Щеше да му се отдаде, да му позволи интимни и еротични

ласки. Той я спря, като я хвана за хълбоците и я притисна силно към

бедрата си. И стисна зъби, като усети дупето й да докосва онова твърдо

нещо в шортите му.

- Зейдист... Позволи ми да те целуна. - Отново се опита да се обърне

към него, но той повторно я спря.

Тя се съпротивляваше, но за него бе лесно да я удържи.

- За теб ще е по-добре така. Ако не ме виждаш.

- Не, няма.

Той отпусна глава на рамото й.

- Само ако можех да ти пратя Фюри... Някога изглеждах като него.

Щеше да си представяш, че съм аз.

Тя се освободи от ръцете му.

- Но няма да си ти. А аз искам теб.

Погледна го с женско очакване и той усети, че несъзнателно

пристъпват към леглото, което бе зад нея. И щяха да се озоват върху него.

Нямаше представа как да я накара да се чувства добре. Все едно, че бе

девствен - не знаеше как да достави удоволствие на една жена.

Когато му хрумна това „щастливо" откровение, се замисли за другия

мъж, който бе имала - онзи аристократ, който със сигурност знаеше за

секса много повече от него. Изведнъж, без никаква връзка с разума,

изпита желание да открие бившия й любовник и да го остави да кърви,

докато кръвта му изтече.

О... по дяволите. Затвори очи.

- Какво? - попита тя.

Този собственически инстинкт, дори с цената на насилие, бе

характерен за обвързаните мъжки вампири. Всъщност беше тяхна запазена

марка.

Зи вдигна ръка, долепи нос до мускула си и вдиша дълбоко... Да, от

кожата му се излъчваше миризмата на обвързването. Беше слаба, вероятно

доловима единствено за него, но не можеше да се сбърка с нищо.

По дяволите. Какво щеше да прави сега?

За нещастие инстинктите му нашепваха отговора. Тялото му

бушуваше. Взе я на ръце и тръгна към леглото.

27

Бела гледаше лицето на Зейдист, докато той я носеше през стаята. Бе

присвил силно черните си очи и в тях проблясваше тъмна еротична страст.

Остави я върху леглото и сведе поглед към тялото й. През главата й мина

164

мисълта, че ще я изяде жива.

Но той само се извиси над нея.

- Извий гърба си в дъга за мен - помоли.

Добре... но не това бе очаквала.

- Извий гърба си в дъга. Бела.

Макар да се чувстваше странно изложена на показ, изпълни молбата

му - отдели тяло от матрака. В същото време прикова поглед в ерекцията

му. Тя й отговори с потрепване и мисълта, че скоро ще я приеме в тялото

си, й помогна да се отпусне.

Той се наведе и погали едното й зърно с опакото на пръстите си.

- Искам го в устата си.

У нея също се надигна сладко желание.

- Тогава ме целуни...

- Шшшт. - Ласката на пръстите му се поколеба между гърдите й,

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы