Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

после се спусна към корема й. Стигна до пъпа й. Показалецът му описа

кръг около него. И спря.

- Не спирай! - изстена тя.

И той продължи. Ръката му се спусна надолу и стигна чак до

женствеността й. Тя прехапа устна и изгледа огромното му тяло на воин с

твърдите и здрави мускули. Господи... Наистина беше готова за него.

- Зейдист...

- Искам да те покрия с тялото си. И няма да мога да се спра. - Потри

устните си със свободната си ръка, сякаш си представяше сцената. -

Готова ли си да ми го позволиш?

- Да...

Докато я галеше между краката, опипваше разкривената си горна

устна.

- Иска ми се да можех да ти предложа нещо по-красиво. Защото знам,

че си съвършена дори там долу.

Не й харесваше срамът, който се долавяше зад гордостта му.

- Мисля, че си...

- Имаш своя последен шанс да ми кажеш „не", Бела. Ако не го

направиш сега, ще те взема. Няма да можеш да ме спреш, а не мисля, че

ще бъда особено нежен.

Тя протегна ръце към него. Той кимна веднъж, като че ли бяха

сключили сделка, после се отдръпна към долния край на леглото.

- Разтвори крака. Искам да те видя.

Тя се изчерви. Беше малко нервна. Той поклати глава.

- Много е късно за това. Бела. Покажи ми се.

Тя бавно повдигна едното си коляно и постепенно се разкри пред

него.

Лицето му се разтопи и вече не бе напрегнато и твърдо.

- О... Господи... - прошепна. - Красива си.

Опрял длани в матрака, запълзя към нея с очи, приковани в

интимната й тайна така, сякаш никога не бе виждат нещо подобно. Стигна

до нея и едрите му длани се плъзнаха нагоре но бедрата й, разтваряйки ги

още по-широко.

165

Но после смръщи вежди и вдигна поглед към нея.

- Чакай, предполага се, че първо трябва да те целуна по устните,

нали? Искам да кажа, мъжете започват отгоре и се спускат надолу, нали

така?

Какъв странен въпрос... Никога ли не беше любил жена? Преди да е

успяла да отговори, той започна да се отдръпва, Тя седна и взе лицето му

в дланите си.

- Можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.

Очите му проблеснаха. Тялото му остана замръзнало за части от

секундата.

После политна към нея и я събори върху леглото. Езикът му се

стрелна в устата й, ръцете му се оплетоха в косите й и извиха главата й

назад. Сексуалният му глад бе див и свиреп. Щеше да я вземе с цялата си

воинска сила и тя щеше да изпитва лека болка след това. Щеше да бъде

наранена, но и да изпитва блаженство. Не можеше да чака повече.

Изведнъж Зейдист спря и се отдръпна. Дишаше дълбоко, бузите му

горяха. Погледна я.

И й се усмихна.

Бела бе така изненадана, че не знаеше какво да направи. Никога

досега не беше виждана това изражение на лицето му. Усмивката

прикриваше белега на горната му устна и разкриваше блестящите му зъби.

- Това ми харесва - каза той. - Лежиш под мен... Усещам те и ми е

добре. Ти си мека и топла. А аз не тежа ли прекалено много? Ето, позволи

ми...

Подпря се на ръце и възбудата му се притисна в сърцевината й.

Усмивката му бързо се стопи и той изохка. Стонът звучеше така, сякаш

усещането не му харесваше, но как бе възможно това? Беше възбуден.

Усещаше ерекцията му.

Гъвкав и подвижен, той бързо промени положението на тялото си -

сега краката й бяха прибрани, а коленете му бяха от двете им страни. Не

можеше да предположи какво ще последва, но изглежда, нещо го

тревожеше.

- Съвършено е, когато си върху мен - каза тя, за да отвлече

вниманието му от онова, което се въртеше в главата му. - С изключение на

едно. - Какво?

- Това, че спря. И че все още си по шорти.

Той веднага я покри с тяло и започна да я целува по шията. А тя

отметна глава назад, за да се наслади по-добре на ласките му. Сложи ръка

на тила му и притисна главата му към вената си.

- О, да... - изстена. Искаше да се нахрани от нея.

Той издаде звук, който изразяваше несъгласие, но още преди

отрицанието да бе стигнало до съзнанието й, целувките му вече се

спускаха надолу - към ключицата й.

- Искам да целуна гърдите ти - каза той, без да откъсва устните си от

тялото й.

- Направи го.

- Първо трябва да узнаеш нещо.

166

- Какво?

Той вдигна глава.

- Нощта, в която дойде тук... и в която те изкъпах, направих всичко

възможно да не те гледам. Наистина. Покрих те с хавлия, макар че беше

във водата.

- Много мило...

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы