i f0e5b820dbf48648

неподвижен над нея. Премигна, за да не потекат сълзи по бузите й и го

погледна. Лицето му бе напрегнато, както и цялото му тяло.

- Нараних ли те? - попита той някак сковано. - Защото и извика.

Високо.

Бела докосна лицето му

- Не беше от болка.

- Слава Богу! - Издиша шумно и раменете му се отпуснаха. - Не бих

могъл да понеса да те нараня.

Целуна я нежно. А после се отдръпна. Стана от леглото, обу шортите

си и се затвори в банята.

Бела смръщи вежди. Беше ли свършил? Стори й се, че бе напълно

възбуден, когато се отдръпна от нея.

Стана от леглото и сведе поглед. Като видя, че няма нищо по

вътрешната страна на бедрата си, се загърна в халата и го последва, без

дори да почука.

170

Зейдист беше подпрял ръце на умивалника и бе навел ниско глава.

Дишането му беше неравно. Изглеждаше така, сякаш имаше треска.

Кожата му беше влажна, а положението на тялото му - неестествено

скована.

- Какво има, нала прошепна той с дрезгав глас.

Тя спря. Не бе сигурна дали е чула правилно. Беше я нарекъл негова

любима.

- Защо не... - Думите не искаха да излязат от устата й. - Защо спря,

преди да...

Той само поклати глава. Бела отиде при него и го обърна с лице към

себе си. Виждаше възбудата му през тънката материя на шортите - тя

пулсираше и бе болезнено твърда. Всъщност изглеждаше така, сякаш

цялото тяло го болеше.

- Позволи ми да те облекча - каза и протегна ръка към него. Той

заотстъпва, докато гърбът му не опря в покритата с мрамор стена между

душа и умивалника.

- Не, недей... Бела...

Тя придърпа халата си и понечи да коленичи пред него.

- Не! - Той я хвана и я повдигна. Погледите им се срещнаха.

- Позволи ми да направя това за теб. - И протегна ръка към връзките

на шортите му.

Той сграбчи китките й и ги стисна толкова силно, че й причини

болка.

- Искам да го направя, Зейдист - каза Бела ожесточено. - Позволи ми

да се погрижа за теб.

Настъпи поредната дълга тишина, по време на която тя преценяваше

смесицата от тъга, копнеж и страх в очите му. Полазиха я студени тръпки.

Не можеше да повярва на обяснението, което логиката й поднасяше, но

имаше чувството, че никога досега не си е позволявал да стигне до

оргазъм. Или пък може би заключенията й бяха прибързани?

Нямаше да го пита. Беше готов да избяга всеки момент и щеше да го

направи, ако тя кажеше или направеше нещо погрешно.

- Няма да те нараня, Зейдист. Ще те оставя да контролираш

ситуацията. Ще спрем, ако не се чувстваш добре. Можеш да ми имаш

доверие.

Мина доста време, преди хватката, в която стискаше китките й, да се

отпусне. След това освободи ръцете й и колебливо придърпа шортите

надолу.

Възбудата му беше така огромна, че изпълни пространството между

тях. Когато го обгърна с длани, той нададе дълбок стон и отметна глава

назад. Господи, бе твърд като желязо, а кожата му бе мека и нежна като

устните й.

- Ти си...

- Шшш, тихо - прекъсна я той. - Не... говори. Не мога... Не говори.

Започна да се движи между дланите й. Отначало бавно, а после по-

настоятелно. Взе лицето й в ръце и я целуна, а тялото му забуш ува в свой

собствен ритъм. Сякаш бе полудял, бедрата му се повдигаха все по-високо

171

и по-високо. И бе така красив, докато се движеше в този древен мъжки

порив за освобождение. По-бързо... по-бързо... Напред и назад...

Напрягаше се, вените на врата му едва не пробиха кожата, тялото му

плувна в пот. Но не можеше да стигне до края.

Спря задъхан.

- Няма да се получи.

- Просто се отпусни. И ще се случи...

- Не. Имам нужда... - Хвана едната й ръка и я постави върху

торбичката под огромната възбуда. - Стисни. Стисни силно.

Бела вдигна поглед към лицето му.

- Какво? Не искам да те нараня...

Той хвана дланта й като в менгеме, притисна я към най-нежното си

място докато не извика от болка. След това допря другата й ръка до

ерекцията си.

Тя се съпротивляваше, искаше да сложи край на болката, която сам

си причиняваше, но той вече бе подновил движенията. И колкото повече

тя се опитваше да се отдръпне, толкова повече той притискаше ръката й

към онова чувствително свое място. Бела беше отворила широко очи и не

мигаше, ужасена от болката и агонията...