i f0e5b820dbf48648

тресеше и подскачаше. Краят и на това усещане беше рязък и неочакван.

Агонията и болката го бяха завладели и се бяха просмукали дори в

костите му.

Чу два изстрела. И викове на болка, които не излизаха от неговото

гърло. Последваха силен рев и порив на вятъра. И ласката на въздуха по

гърба му. Падаше...

О, Господи, океанът. Обзе го паника. Солта...

Почувства меката възглавница на водата само за миг, преди

усещането за солта, която разяждаше пресните му рани, да го потопи в

болка и мрак. Изгуби съзнание.

Когато отново се свести, усещаше тялото си като торба, пълна с

болка. Смътно осъзна, че едната му страна е скована от студ, а другата е

сравнително топла. Раздвижи се и се опита да се огледа. В резултат на

движението му топлината смени мястото си... Намираше се в нечии

прегръдки. Някакъв мъж го бе прегърнал откъм гърба.

175

Робът се отдръпна от твърдото мускулесто тяло и започна да се влачи

през калта и прахта. Макар и слабо и замъглено, зрението му показваше

пътя. Видя огромен камък и се скри зад Него. Почувствал се в

относителна безопасност, си пое дълбоко дъх, макар това да предизвика

болки в цялото му тяло. Вдъхна мириса на море и неприятната воня на

мъртва риба.

Долови и някаква друга миризма, остра и метална...

Надникна иззад ръба на камъка. Макар и зрението му да бе слабо,

различи силуета на мъжа, който беше влязъл в килията заедно с

Господарката. Воинът беше опрял гръб на стената на пещерата, дългата му

коса се спускаше на вълни върху мощните му рамене. Скъпите му дрехи

бяха разкъсани, а в .жълтите му очи се таеше единствено мъка.

От него се излъчва другата миризма, помисли си робът. Тъгата на

този непознат имаше свой собствен мирис.

Робът подуши отново въздуха и усети странно подръпване на кожата.

Вдигна длан към бузата си. Пръстите му напипаха груб неравен ръб...

Проследи разреза до челото си. После - надолу до горната си устна. И си

спомни как острието на ножа се спусна над него. Спомни си и вика си,

последвал изгарящата болка от срязването.

Затрепери и се обгърна с ръце.

-

Трябва да се топлим един друг - каза воинът. - Преди малко

правех единствено това. Нямам... нечисти помисли към теб. Бих взел

болката ти, ако можех.

Но всички мъже, които идваха с Господарката в килията, искаха да

бъдат с роба. Тя затова ги и водеше. Харесваше й да гледа, докато...

Но после си спомни как воинът вдигна кинжала, а изражението му

говореше, че се кани да изкорми Господарката като прасе.

Робът отвори уста и запита с дрезгав глас:

-

Кой сте вие, господарю?

Устата му не се движеше лесно като преди и думите му бяха неясни.

Опита отново, но воинът го прекъсна.

- Чух въпроса ти. - Острата метална миризма на мъката стана по-

силна и задуши дори вонята, разнасяща се от гниещата риба. - Казвам се

Фюри. Аз съм... твой брат.

- Не. - Робът поклати глава. - Аз нямам семейство, господарю.

- Не, аз не съм... - Мъжът прочисти гърлото си. - Не съм ти

..господар. Винаги си имал семейство. Беше ни отнет. Търся те вече

повече от век.

- Страхувам се, че грешите.

Воинът направи движение, като че ли се канеше да стане, и робът

побърза да се отдръпне. Сведе поглед към земята и покри главата си с

ръце. Не можеше да понесе мисълта, че отново ще го бият, макар и да го

бе заслужил с неподчинението си, и побърза да каже, ломотейки:

- Не исках да ви обидя, господарю. Поднасям ви уважението си.

- Господи! - От гърлото на непознатия излезе някакъв неясен

приглушен звук. - Няма да те ударя. В безопасност си... Открих те,

братко.

176

Робът отново поклати глава, неспособен да слуша повече. Изведнъж

осъзна какво ще се случи след падането на нощта, какво трябваше да се

случи. Той бе собственост на Господарката, което означаваше, че трябва

да го предадат обратно в ръцете й.

- Умолявам ви - изстена той, - не ме връщайте при нея. Убийте ме

сега... Не искам отново да бъда затворен в онази килия.

- Ще убия и двама ни, но няма да позволя отново да бъдеш хвърлен в

тъмница.

Робът вдигна поглед. Жълтите очи на воина горяха в мрака.

Той втренчи поглед в тях. Времето минаваше. И тогава си спомни...

Много, много отдавна, когато беше дошъл в съзнание след