i f0e5b820dbf48648

Изражението на Зи се смени и брат му се стъписа от болката,

изписана на лицето му.

„Каква мъка!” помисли си Фюри. Не бе възможно да съществува

такава дълбока тъга.

И тогава близнакът му се спусна към него... Фюри се приготви за...

Господи, нямаше никаква представа какво се приближава към него.

Зи вдигна ръка, но жестът му не беше породен от гняв. Фюри усети

дланта му да го докосва леко по лицето. Не можеше да си спомни кога за

последен път Зи е проявявал нежност към него. Или кога въобще го е

докосвал.

Палецът на Зи галеше гладката му буза, а гласът му беше тих и

гърлен.

- Ти си мъжът, който можех да бъда. Възможностите, които съм имал

и изгубил. Ти си честта, силата и нежността, от които тя се нуждае. Ще се

грижиш за нея. Искам да се грижиш за нея. - Отпусна ръка. - Ще й бъдеш

добър съпруг. Ако ти си неин хелрен, тя ще може да ходи с вдигната

глава. Ще се гордее, ако я виждат с теб. Ще бъде недосегаема за

обществото. Глимера няма да могат да я докоснат.

Фюри почувства как инстинктивно се поддава на изкушението и то го

изпълва. Но какво щеше да стане с близнака му?

- О, Господи... Зи. Как можеш да преглътнеш мисълта, че тя ще бъде

с мен?

Нежността на брат му веднага се стопи.

- Болката ще е същата, независимо дали си ти, или някой друг. Но аз

съм свикнал с болката. - Устните на Зи се извиха в ехидна усмивка. - За

мен болката е нещо познато, братко.

Фюри се замисли за това, как Бела бе отказала вената му.

- Не мислиш ли, че и тя има право на глас?

- Тя ще види предупредителната светлина. Не е глупава. Ни най-

малко. - Зи се обърна и отново закрачи. После спря и каза без да се

обърне: - Има и друга причина, поради която искам ти я вземеш ти.

- А тя поне разумна ли е?

- Трябва да бъдеш щастлив. - Фюри спря да диша, докато Зейдист

продължаваше да говори тихо: - Твоят живот е безрадостен. И винаги е

бил такъв. Бела ще се грижи за теб и... Ще ти бъде добре. Искам това за

теб.

Преди Фюри да е успял да каже нещо, Зи го прекъсна.

- Помниш ли онази пещера, в която стояхме, след като ме измъкна от

килията? Двамата седяхме и чакахме слънцето да залезе.

- Да - отговори тихо Фюри и измери с поглед гърба на близнака си.

- Там миришеше като в ада. Помниш ли гниещата риба?

- Помня всичко.

- Знаеш ли, все още те виждам облегнал гръб на стената на пещерата,

с разрошена коса и мокри дрехи, изцапан с кръв. Изглеждаше ужасно. - Зи

се засмя. Смехът му бе кратък и приличаше на лай. - Сигурен съм, че

181

изглеждах по-добре от теб. Както и да е... Каза, че ако можеш, ще вземеш

болката ми.

- Така е.

Настъпи дълго мълчание. После от тялото на Зи полъхна студена

вълна и той хвърли поглед през рамо. Черните му очи бяха стъклени, а

лицето му бе тъмно като сенките в ада.

- Отдавна мина времето, когато болката ми можеше да бъде

облекчена. Но за теб има надежда. Така че вземи жената, която желаеш

толкова отчаяно. Вземи я и я убеди, вдъхни й малко здрав разум. Щях да я

изхвърля от стаята си, ако можех. Но тя просто не иска да си тръгне.

Зи се отдалечи, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в

стоманените степи.

***

Часове по-късно Бела се разхождаше из стаите. Бе прекарала част от

нощта е Бет и Мери. Оценяваше приятелството им - то я караше да се

чувства добре. Но сега къщата бе тиха и смълчана, защото братята, както

и всички останали, си бяха легнали. Само тя и Бу бродеха наоколо, докато

денят бавно чезнеше. Котаракът като че ли знаеше, че има нужда от

компания.

Беше толкова изтощена, че едва се държеше на краката си. Цялото

тяло я болеше заради напрежението. Потрепна, сякаш през нея премина

ток, и предположи, че вероятно се разболява, макар да не й беше ясно как

бе възможно това. Беше при лесърите цели шест седмици, но едва ли беше

прихванала вирус от тях. А нито един от братята и техните жени не бе

болен. Може би всичко беше плод на емоциите й.

„Да. Надявай се."

Зави зад ъгъла и спря. Беше се върнала в коридора със статуите.

Питаше се дали Зейдист не се е прибрал вече в стаята си.

И изпита разочарование, когато отвори вратата и видя, че го няма.

Осъзна, че е като пристрастена към него. Което не беше добре за нея,

но пък не бе в състояние да му се противопостави.

- Време е за сън, Бу.