i f0e5b820dbf48648

Котаракът измяука, като че ли да потвърди, че се отказва от

задълженията си на придружител, и заподскача надолу по коридора, тих

като падащ сняг и също толкова изящен.

Бела затвори вратата и точно тогава я обля поредната гореща вълна.

Съблече се и отиде да отвори прозореца, но разбира се, щорите бяха

спуснати - беше два часът следобед. Отчаяно копнееща да охлади кожата

си, тръгна към банята. Само Господ знаеше колко дълго бе стояла под

студената струя на душа. Но от това се почувства дори по-зле и когато

излезе, усещаше иглички по кожата си и главата й тежеше.

Загърна се в хавлия, отиде до леглото и оправи разбъркайте чаршафи

и завивки. Преди да си легне, хвърли поглед към телефона и си помисли,

че трябва да се обади на брат си. Трябваше да се срещнат лице в лице, и

то скоро, защото благосклонността на Рот нямаше да трае още дълго. А

182

тъй като Рив никога не спеше, щеше да е буден.

През тялото й премина поредната гореща вълна и тя си помисли, че

сега не е моментът да говори с брат си. Щеше да из чака падането на

нощта и да му се обади, след като си почине. Щеше да си уреди среща с

него на някое неутрално обществено място. И да го убеди да се откаже от

замисленото.

Седна на ръба на матрака и усети странно напрежение между краката

си.

Помисли си, че е заради секса със Зейдист. Беше минало толкова

много време, откакто не бе имала връзка с мъж. А единственият й друг

любовник не беше така мъжествен. Нито се движеше по същия начин.

Спомни си близостта със Зейдист, изопнатото му и мрачно лице,

твърдата му и силна възбуда, напрегнатото му тяло. Ехото от усещанията

накара тялото й да затрепери. Отново усети проникването му и я

завладяха същите сладко - горчиви чувства.

Смръщи вежди, пусна хавлията на пода и сведе поглед към тялото си.

Гърдите й се сториха много по-големи от обикновено, а зърната им - по-

тъмнорозови. Дати не беше така заради ласките и целувките на Зейдист?

Сигурно.

Изруга, легна и придърпа завивките до брадичката си. Горещината

отново обля тялото й и тя реши да се обърне по корем. Разтвори крака.

Опита се да се охлади по някакъв начин. Но болката само стана по-силна.

***

Когато снегът заваля обилно, а светлината на следобеда започна да

чезне. О. караше пикапа си по шосе 22. Отиваше на юг. Когато стигна на

мястото, спря и погледна У.

- Експлорърът е на сто метра оттук, в посоката, от която дойдохме.

Изкарай го от тази проклета гора. След това отиди да купиш

продоволствията, от които имаме нужда, и да разбереш датите на онези

доставки. Искам да проследиш ябълките, а арсеникът да бъде готов.

- Добре. - У. разкопча колана си. - Но трябва да направиш обръщение

към обществото. Обичайно е за първия сред лесърите...

- Няма значение.

О. погледна през предното стъкло и очите му останаха приковани в

монотонно движещите се чистачки и танцуващите снежинки. Сега, когато

беше прехвърлил на У. всички тези глупости, свързани с фестивала на

зимното слънцестоене, можеше отново да насочи ума си към решаването

на главния проблем - как да намери съпругата си.

- Но водачът на лесърите винаги прави обръщение към членовете на

обществото, след като поеме поста.

Гласът на У. вече наистина започваше да го дразни. Както и

ограниченото му мислене, свеждащо се единствено до спазването на

правилата.

- О., трябва да...

- Затвори си проклетата уста! Срещите не ме интересуват.

183

- Добре. - У. не повдигна повече въпроса, но неодобрението му беше

очевидно. - Къде искаш да бъдат елитните отряди?

- Според теб - къде? В центъра на града.

- Как да постъпят, ако, докато се бият с братята, попаднат на

цивилни? Да ги заловят живи или да ги убият? И ще построим ли нов

център за въздействие?

- Не ме интересува.

- Но ние имаме нужда... - Гласът на У. постепенно заглъхна.

Как щеше да я намери? Дали тя...

- О?

О. погледна У., готов да избухне всеки момент.

- Какво?

Устните на У. мърдаха беззвучно известно време. Отваряха се.

Затваряха се.

- Нищо.

- Точно така. Не искам да слушам нищо повече. А сега слез от пикапа

и се заеми с нещо различно от това, да ми лазиш по нервите.

Натисна педала на газта в секундата, в която У. стъпи на земята. Но