i f0e5b820dbf48648

не отиде далеч. Зави в алеята, водеща към къщата на съпругата му, с

намерението да я огледа.

В снега нямаше пресни следи. Вътре не светеше нито една лампа.

Беше пуста, необитаема.

„Дяволите да ги вземат тези Бета. "

О. обърна пикапа и потегли към центъра на града. Очите му бяха

сухи, сякаш в тях имаше песъчинки. Това вероятно се дължеше на

недоспиването, но нямаше намерение да хаби нощни часове, за да се

зарежда с енергия.

Господи... Ако не убиеше някого тази вечер, щеше да полудее,

30

Зейдист прекара деня в залата за тренировки. Налага боксовата круша

с голи ръце. Вдига тежести. Тича на пътеката за бягане. Отново вдига

тежести. Упражнява се с кинжала. Когато се върна в къщата, беше почти

четири часът и той бе готов да излезе на лов.

Спря се още щом влезе във фоайето. Нещо не бе наред. Огледа се.

Вдигна поглед към втория етаж. Ослуша се за странни шумове. Подуши

въздуха, но усети единствено миризмата на закуската, която сервираха в

трапезарията. Присъедини се към другите, все така убеден, че нещо не е

наред, но неспособен да определи какво точно. Завари братята седнали

около масата и смълчани, макар че Мери и Бет се хранеха и изглеждаха

спокойни и весели. Бела не се виждаше никъде.

Зейдист не се интересуваше кой знае колко от храната, но се отправи

към свободния стол до Вишъс. Седна. Усещаше тялото си сковано. Така

ставаше винаги след усилени тренировки.

- Преместен ли е вече онзи експлоръра? - попита.

184

- Все още не беше, когато дойдох тук. Ще проверя веднага щом се

нахраня. Не се тревожи. Компютърът ще проследи пътя му, дори аз да не

съм там. И ще го видим на екрана.

- Сигурен ли си?

Вишъс го изгледа студено.

- Да. Сигурен съм. Сам разработих програмата.

Зи кимна, после постави ръка под брадичката си и разкърши врата си

наляво и надясно. Господи, здравата се беше сковал.

След секунда влезе Фриц и донесе две лъскави ябълки сорт „Грени

Смит" и нож. След като благодари на иконома. Зи се зае с едната. Докато

я белеше, намести отново тялото си върху стола. Имаше странно усещане

в краката и долната част на гърба. Може би бе прекалил с упражненията?

Отново се размърда на мястото си, после посвети вниманието си на

ябълката - въртеше я в ръката си, като държеше ножа плътно притиснат до

кората. Беше почти приключил с беленето, когато осъзна, че кръстосва и

разтваря крака под масата като танцьорка от мюзикхол.

Погледна останалите около масата. Ви непрекъснато отваряше и

затваряше капачето на запалката и потропваше с крак по пода. Рейдж

масажираше рамото си, после ръката си и накрая - гърдите си. Фюри

описваше кръгове с чашката за кафе, гризеше долната си устна и

барабанеше с пръсти по масата. Рот описваше кръгове с главата си

напрегнат като кабел с високо напрежение. Бъч също изглеждаше нервен.

Никой, дори Рейдж, не бе хапнал нищо. Но Мери и Бет имаха обичайния

си вид и апетит. Тъкмо станаха, за да разчистят празните си чинии.

Смееха се, докато спореха с Фриц, който не им позволяваше да му

помогнат да донесе още кафе и плодове.

Жените току- що бяха излезли от трапезарията, когато първата

енергийна вълна премина през къщата. Невидимият устрем се насочи

право към онова, което се намираше между краката на Зейдист, и го

втвърди мигновено. Той замръзна и видя, че братята и Бъч също са

сковани от изненада - като че ли всеки един от тях се питаше дали онова,

което чувства, е нормално.

Само след миг ги удари втората вълна. Онова, което беше в

панталоните на Зи, се втвърди и уголеми дори още повече - толкова бързо,

колкото ругатнята излезе от устата му.

- Господи! - изстена някой.

- Това не може да се случва изръмжа друг.

Вратата се отвори и влезе Бет, която носеше поднос с нарязани

плодове.

- Мери ще донесе още кафе...

Рот се изправи толкова бързо, че столът му се катурна на пода.

Пресрещна Бет, взе подноса от ръцете й и го тръсна небрежно на масата.

От него изпаднаха парченца нарязани ягоди и пъпеш и се посипаха по

махагоновата повърхност. Бет го изгледа гневно.

- Рот, какво, по...

Той я притисна към тялото си и я целуна дълбоко и страстно, като