i f0e5b820dbf48648

Зави в една алея, спря пред портата и свали прозореца. След като

натисна бутона на интеркома и каза името си, ги пуснаха да преминат.

Паркираха кадилака зад сграда с размерите на училище. Джон отвори

вратата. Заобиколи джипа и отиде при Бъч. Видя че той е извадил

оръжието си. Държеше го в отпусната си до бедрото ръка така, че едва се

забелязваше.

Джон беше виждал този трик и преди. Фюри бе държал своя пистолет

по подобен начин при посещението им в клиниката преди две нощи. Нима

братята не бяха в безопасност тук?

Огледа се. Всичко изглеждаше съвсем нормално за толкова скъп

имот.

Може би братята никъде не бяха в безопасност.

Бъч хвана Джон за ръката и го поведе бързо към масивната стоманена

врата, като през цялото време оглеждаше дъбовите дървета наоколо,

гаража, който можеше да побере десет автомобила, и двете коли,

паркирани до задния вход. Джон подтичваше, за да върви редом с него.

Когато стигнаха до задната врата, Бъч навря лицето си в камерата,

стоманените панели пред тях изщракаха и се плъзнаха встрани. Влязоха

във фоайето, вратата се затвори зад тях и се отвори тази на товарния

асансьор. Слязоха на долния етаж. Очакваше ги сестра, която Джон беше

виждал и преди. Тя им се усмихна и ги приветства, а Бъч прибра

пистолета в кобура под лявата си мишница.

Сестрата посочи с ръка по протежение на коридора.

- Петрила ви очаква.

Джон стисна бележника, пое си дълбоко дъх и последва сестрата,

чувствайки се така, сякаш отива на бесилото.

***

Зи се спря пред вратата на спалнята си. Само щеше да провери как е

Бела, а после щеше да побърза да се скрие в стаята на Фюри и да пуши

червен дим, докато не изпадне във вцепенение. Мразеше състоянията,

предизвикани от наркотиците, но в момента всичко беше по-добро от

мощния му импулс да прави секс.

Открехна вратата и се подпря на рамката. Стаята бе изпълнена с

аромат на разцъфнала градина - най-прекрасният, който бе нахлувал в

ноздрите му.

189

Онова нещо пулсираше болезнено и се опитваше да пробие

панталоните му и да излезе на свобода.

- Бела? - извика той името й в мрака.

Чу стон, влезе и затвори вратата след себе си.

О, Господи, този неин аромат... Ръмжането се зароди дълбоко в

гърлото му, пръстите му се извиха като нокти на хищник. Краката му

започнаха да се движат по своя собствена воля и го отведоха до леглото.

Инстинктът беше много по-силен от разума.

Бела извиваше неспокойно тяло и се бе оплела в чаршафите. Когато

го видя, извика, но после притихна.

- Добре съм. - Легна по корем и се зави с одеялото, но бедрата й се

търкаха едно в друго. - Наистина... съм... Ще... се...

От нея се излъчи поредната енергийна вълна - толкова силна, че той

отхвръкна назад. А тя се сви на топка върху матрака.

- Върви си - изстена. - Чувствам се по-зле, когато... си тук. О...

Господи...

От устата й на пресекулки излезе ругатня, а Зи се запрепъва към

вратата, макар че тялото му настояваше да остане.

Да излезе в коридора, му беше толкова трудно, колкото и на булдог

да се откаже от плячката си, но веднага щом затвори вратата, се затича

към стаята на Фюри.

Мирисът на цигарите, които близнакът му и Ви пушеха, се усещаше

още в началото на коридора със статуите. А когато влезе в спалнята,

димът вече беше гъст като мъгла.

Вишъс и Фюри лежаха на леглото, между пръстите си държаха дебели

ръчно свити цигари. Устните им бяха здраво стиснати, а телата -

напрегнати.

- Какво правиш тук, по дяволите? - извика Ви.

- Дайте и на мен - каза Зи и кимна с глава към махагоновата кутия,

оставена между тях.

- Защо я изостави? - Ви всмукна дълбоко и оранжевият връх на

цигарата проблесна ярко. - Нуждата й не е преминала.

- Каза, че се чувства по-зле, когато съм там. - Зи се преса на през

брат си и взе цигара. Имаше проблеми със запалването й защото ръцете му

трепереха неудържимо.

- Как е възможно това?

- Приличам ли ти на някой, който има опит в тези неща?

- Но нали се предполага, че трябва да е по-добре, ако при нея има

мъж. - Ви потърка лицето си, после го погледна, сякаш отказваше да

повярва.- Чакай малко, не си легнал с нея, нали? Зи...? Зи, отговори на

въпроса ми!

- Не съм! - озъби се той, осъзнаващ, че Фюри е съвсем притихнал.

- Как си могъл да оставиш бедната жена в това състояние?

- Каза, че е добре.