i f0e5b820dbf48648

- Бела? - Приближи се до него. - Бела, къде...

Намери я свита на кълбо на пода, с възглавница между краката.

Цялото й тяло трепереше.

Тя се разрида, когато коленичи до нея. Боли...

- О, Господи... Знам, нала. - Отметна косата от очите й. - Ще се

погрижа за теб.

- Моля те... Толкова ме боли. - Обърна се по гръб, гърдите й бяха

напрегнати, а зърната й - яркочервени... Красиви. Неустоими. - Боли.

Много боли. Болката няма да спре, Зейдист. Става все по-лошо.

Тялото й диво се загърчи и от него се излъчи поредната мощна

енергийна мълния. Силата на хормоните, които тя пръскаше във въздуха,

го заслепи. Бе така погълнат от животинския отговор на тялото си, че не

чувстваше нищо... Дори как тя го сграбчи за ръката толкова силно, че

можеше да счупи костите му.

Когато поредният спазъм отмина, той се запита дали не е счупила

китката му. Не защото се страхуваше от болката; би изтърпял всичко

заради нея. Но щом го стискаше така отчаяно, какво ли преживяваше и

каква ли мъчителна болка разкъсваше вътрешностите й?

192

Трепна и забеляза, че е прехапала долната си устна толкова дълбоко,

че от нея капе кръв. Попи я с палец. После го избърса в панталоните си, за

да не я вкуси и да пожелае още.

- Нала... - Погледна спринцовката в ръката си.

„Направи го - каза си. - Упои я. Отнеми болката й. "

- Бела, трябва да знам нещо.

- Какво? - Въпросът й прозвуча като стон.

- За първи път ли ти е?

Тя кимна.

- Не знаех, че ще е толкова зле... О, Господи...

През тялото й отново премина спазъм и бедрата й стиснаха силно

възглавницата.

Той повторно погледна спринцовката. Не бе достатъчно добро за нея,

но да се излее в нея, му се струваше като светотатство. По дяволите,

неговата еякулация беше по-лошата от двете възможности, с които тя

разполагаше, но от биологична гледна точка той можеше да направи за

нея повече от морфина.

Протегна ръка и остави спринцовката на нощното шкафче. Изправи

се, свали ботушите си и издърпа ризата през главата си. Свали ципа на

панталона си, събу го и освободи пулсиращия си от болка член.

Имаше нужда от болка, за да стигне до оргазъм, но не се тревожеше

за това. По дяволите, можеше да се нарани достатъчно и сам, за да

предизвика освобождаването си. За тази цел имаше кучешки зъби, нали?

Бела гърчеше тяло, победена от страданието, когато я взе на ръце, за

да я остави върху леглото. Бе така великолепна на фона на възглавниците.

Бузите й бяха зачервени, устните - полуотворени, а кожата й сияеше. Но

изпитваше ужасна болка.

- Шшш... спокойно - прошепна той и я покри с тялото си. Когато

голите им тела се докоснаха, тя отново нададе стон и прехапа устната си.

Този път той се наведе и облиза с език прясната кръв. Вкусът й го

очарова. И го уплаши. Напомни му, че живее почти без храна вече повече

от век.

Изруга, изхвърли от ума си всички страхове и посвети цялото си

внимание на Бела. Краката й трепереха неудържимо под неговите. Наложи

се да ги разтвори с ръце, а после да ги прикове с бедрата си. Докосна

сърцевината й и бе шокиран. Тя гореше и беше влажна. Бела извика.

Оргазмът, който последва, облекчи малко мъките й, ръцете и краката й

застинаха, дишането й стана малко по-леко.

Може би щеше да е по-лесно, отколкото си беше мислил. Може би

Вишъс грешеше за необходимостта мъж да свърши в нея. В такъв случай

щеше просто да й даде многократни оргазми. Господи, би могъл да прави

това цял ден - обожаваше да й доставя удоволствие. Първият допир на

устните му до тайното й местенце никак не му бе достатъчен.

Хвърли поглед на дрехите си. Може би трябваше да остане облечен...

В този момент от нея се излъчи толкова силна вълна енергия, че

тялото му буквално бе заставено да се изправи и отдели от нейното -

сякаш го бутаха невидими ръце. Тя нададе вик на разочарование, когато

193

се откъсна от нея. Щом атаката премина, тялото му отново я покри.

Оргазмът очевидно само беше влошил състоянието й и сега риданията й

бяха толкова мъчителни, че от очите й дори не течаха сълзи. От гърдите й

излизаха само сухи хлипове, които я караха да се гърчи още по-силно.

- Лежи спокойно, нала - каза той. Беше като обезумял. - Пусни ме да

вляза в теб.