i f0e5b820dbf48648

Чувствата му го измъчваха непрекъснато. Стягаха сърцето му.

Когато бе дошъл да я види през септември, а тя го бе отпратила, без

дори да се срещне с него, се беше заклел, че няма да я обезпокои отново.

И беше спазил обещанието си. Технически. Това, че непрестанно търсеше

поводи да минава с колата си край къщата й, не й причиняваше

неудобство. Защото тя не знаеше.

Той беше достоен за съжаление. Но докато Мариса не подозираше

колко е запленен от нея, можеше да се справи. Затова и бе така нервен

тази вечер. Не искаше тя да си помисли, че я преследва, ако го видеше

случайно тук. Все пак мъжът трябва да пази гордостта си. Поне за пред

другите.

Погледна часовника си. Бяха изминали само тринайсет минути, а му

се струваха цяла вечност. Предполагаше, че срещата е психиатъра ще

продължи час, така че стрелката на часовника му трябваше да направи

още четирийсет и седем придвижвания, преди да може да напъха момчето

обратно в автомобила и да отпрати оттук.

195

- Желаете ли чаша кафе? - попита женски глас.

Бъч вдигна поглед. Пред него стоеше сестра, облечена в бяла

униформа. Изглеждаше млада, особено като си играеше с ръкава си от

неудобство. И също така изпълнена с отчаяно желание да свърши нещо.

- Да, разбира се. Кафето ще ми се отрази добре.

На лицето й изгря широка усмивка и кучешките й зъби проблеснаха.

- Как го обичате?

- Черно. Благодаря.

Тихият шепот от стъпките й заглъхна надолу по коридора.

Бъч разкопча двуредното си сако и приведе тяло напред, облегнал

лакти на коленете си. Костюмът на Валентино, е който бе облечен, беше

един от любимите му. Както и вратовръзката „Хермес", която стягаше

врата му. И обувките „Гучи" на краката му.

Макар и отхвърлен от Мариса, можеше да запази обичайния си добър

външен вид.

***

- Искаш ли да те упоя?

Бела фокусира поглед върху лицето на Зейдист, който се извисяваше

над нея. Черните му очи бяха така силно присвити, че образуваха две

цепнатини, а изпъкналите му скули бяха възхитително зачервени от

възбуда. Усещаше тежестта на тялото му върху своето и нуждата й отново

се събуждаше при мисълта за това, как се излива в нея. Беше почувствала

чудотворно облекчение още когато бе усетила приближаването на оргазма

му - първото от началото на симптомите преди два часа.

Но ето че неутолимата жажда за секс се бе върнала отново.

- Искаш ли да притъпя болката ти, като изключа съзнанието ти. Бела?

Може би щеше да е по-добре да й даде наркотик. Нощта щеше да се

окаже дълга. Беше й ясно, че оттук насетне желанието й само ще се

засилва. Беше ли справедливо да го моли да остане с нея?

Нещо меко погали нежно бузата й. Палецът му.

- Няма да те изоставя - увери я той. - Независимо колко ще продължи

и колко пъти ще трябва да бъда с теб. Ще ти служа, докато свърши. И ще

ти позволя да пиеш от мен. Няма да те изоставя.

Погледна лицето му и разбра, че това е единственият път, когато ще

бъдат заедно. Очите му изразяваха решимост. Виждали го съвсем ясно.

Само една нощ.

Отдели се рязко от нея и протегна ръка към нощното шкафче.

Огромната му ерекция се издаваше напред. И точно когато взе

спринцовката, тя обхвана в длани твърдата му плът.

Той изстена и залитна, преди да се подпре е ръка на матрак!

- Искам теб - прошепна тя. - Не наркотик.

Той изпусна спринцовката на пода. Целуна я и разтвори бедрата й с

колене. Тя го поведе към утробата си и изпита триумфална радост, като го

усети да се движи в нея. Удоволствието й се издигна нагоре, понесено от

могъща вълна, а после се раздели на две - една част от нея искаше секс, а

196

друга - вената му. Кучешките й зъби се удължиха. Не изпускаше от поглед

пулсиращия кръвоносен съд отстрани на врата му.

Като че ли усетил нуждата й, той извъртя тяло така, че да остане в

нея и да й поднесе вената си.

- Нахрани се - каза с дрезгав глас и направи няколко движения в нея.

Тя го захапа без колебание. Проби кожата му точно там, където бяха

татуировките на кръвен роб, и заби дълбоко зъби, вкусът му опари езика

й, а от гърлото му излезе рев. После силата и издръжливостта му се

просмукаха в нея.

***

О. застина над тялото на пленника си, несигурен дали бе чул

правилно.

Вампирът, когото беше заловил в центъра на града и довел в бараката