i f0e5b820dbf48648

Попинз, искаше му се да й се разкрещи за това, че тревожи детето.

- Джон? - каза тя. - Ще се свържеш с мен, за да определим

следващия...

- Да, ще ви се обадим - измърмори Бъч.

„Да. точно така. "

- Казах му да не бърза. Но мисля, че трябва да се срещнем отново.

Бъч й хвърли поглед, който недвусмислено изразяваше

раздразнението му... Обаче очите й го уплашиха. Бяха дяволски сериозни,

дори мрачни. Какво, за Бога, е било казано и записано по време на сеанса?

Ченгето погледна в пространството над главата на Джон.

- Да вървим, момче.

Джон не помръдна, затова Бъч го побутна леко. Изведе го от

клиниката, все още поставил длан на крехкото му рамо. Стигнаха до

колата и Джон се настани на предната седалка, но без да закопчае колана

си. Седеше и гледаше втренчено пред себе си.

Бъч седна на мястото на шофьора и заключи вратите на джина. После

обърна глава към Джон.

- Няма да задавам никакви въпроси. Единственото, което трябва да

знам, е къде искаш да отидеш. Ако искаш да се прибереш у дома си, ще те

откарам при Тор и Уелси. Ако искаш да поседиш в Дупката с мен, ще

отидем в имението. Ако желаеш просто да се разходим с колата, ще те

откарам до Канада и обратно. Ще направя, каквото кажеш. Ако не можеш

да вземеш решение в момента, ще обикалям из улиците на града, докато

не решиш.

Крехките гърди на Джон се издуха, после се отпуснаха. Отвори

бележника и взе химикалката. След кратка пауза написа нещо и обърна

страницата към Бъч.

„Номер 1179 на Седма улица."

Бъч смръщи вежди. Тази част на града беше наистина бедна и тънеше

в мизерия.

Отвори уста да попита защо точно там от всички възможни места на

света, но бързо я затвори. Тази вечер към детето очевидно бяха отправени

много въпроси. Освен това Бъч беше въоръжен, а Джон искаше да отиде

точно в този квартал. Обещанието си е обещание и трябваше да се спазва.

- Добре. Отиваме на Седма улица.

„Обаче първо обиколи малко улиците", написа момчето. Няма

проблем. Тъкмо ще се разхладим.

Ченгето запали двигателя. Канеше се да даде на заден, когато видя

нещо да проблясва зад тях. До задната част на къщата се приближаваше

голям автомобил - много скъпо бентли. Натисна спирачките, за да може

луксозната лимузина да мине покрай тях и...

Забрави да диша.

От страничната врата на къщата излезе Мариса. Дългата й до

хълбоците руса коса се развяваше на вятъра, беше се загърната плътно в

черната си пелерина. Прекосяваше бързо задния паркинг и избягваше

снежните преспи, като подскачаше грациозно от едно петно гол асфалт на

199

друго.

Светлините на охранителните камери уловиха изящните линии на

лицето й, великолепната светла коса и съвършената бяла кожа. Спомни си

какво бе усещането, когато я целуна един единствен път, и усети, че се

задушава - сякаш някой стискаше дробовете му в менгеме. Победен от

чувствата си, искаше да изскочи от колата, да се хвърли в краката й и да я

умолява като куче, каквото беше.

Обаче тя стигна до бентлито. Той видя как вратата се отвори -

вероятно шофьорът се бе навел през седалката и беше натиснал дръжката.

Светлините в купето му разкриха единствено факта, че зад кормилото

седи мъж, не беше ясно човек или вампир. Не можеше да има женски

рамене с такива размери.

Мариса повдигна полите на пелерината си, седна грациозно и затвора

вратата.

Светлините изгаснаха.

Бъч смътно долови раздвижване до себе си и хвърли поглед на Джон.

Детето се бе свило до прозореца и гледаше право напред със страх в

очите. В този момент Бъч осъзна, че е хванал пистолета си, а от устата му

излиза ръмжане.

Изплашен от собствената си реакция, отдръпна крака си от педала на

спирачките и натисна този за газта.

- Не се тревожи, синко. Всичко е наред.

Обърна кадилака и погледна в страничното огледало към бентлито. То

също обръщаше. Бъч изруга и се стрелна по алеята, стиснал толкова силно

кормилото, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели.

* * *

Ривендж смръщи вежди, когато Мариса влезе в бентлито. Господи,

беше забравил колко е красива. И ухаеше прекрасно... От нея се

излъчваше свежият аромат на океан...

- Защо не ми позволяваш да приближавам до входната врата? -

попита той, попивайки е очи русата й коса и безупречната й кожа. -