i f0e5b820dbf48648

добре да си с изискана жена. Скромността и нежността й бяха силно

привлекателни.

Съблече сакото си и развърза вратовръзката си. Беше готов да й

предложи китката си, но сега, когато тя беше пред него, искаше да пие от

вената на врата му. Беше минала цяла вечност, откакто за последен път бе

позволил на жена да се храни от него, и беше изненадан от вълнението си.

Разкопча ризата си. С трепетно предчувствие я разтвори широко.

Тя гледаше втренчено голите му гърди и татуировките.

- Не знаех за тях - прошепна, а тялото й трепереше също като гласа

й.

Той се облегна назад, разперил ръце и вдигнал единия си крак на

дивана.

- Ела тук, Мариса. Вземи, каквото ти е нужно.

Тя погледна китката му, която беше покрита от френския маншет на

ризата му.

- Не - каза той. - Искам да пиеш от шията ми. Това е единственото, за

което моля.

Тя се поколеба и той разбра, че клюките по неин адрес отговарят на

истината. Наистина не беше докосвана от мъж. И тази нейна чистота

беше... нещо, което трябваше да бъде взето.

Рив затвори очи, защото тъмното зло в него надигна глава - той беше

чудовище, което лекарствата и наркотиците държаха само в плен.

Господи, може би идеята не беше добра.

Но после тя се притисна бавно в него и сякаш запълзя нагоре по

тялото му, а ароматът на океан, който се излъчваше от нея, ставаше все

по-силен. Той отвори леко клепачи, видя лицето й и осъзна, че не би

могъл да спре онова, което предстои. И още, че не би могъл да го

пропусне - трябваше да позволи поне на някои усещания да стигнат до

него. Наруши самоналожената си дисциплина и отвори канала на

202

осезанието си. Започна да приема алчно възприятията си, въпреки

действието на наркотика. През мъглата, която обвиваше мозъка му

вследствие на допамина, до него достигаше информация. от която му се

завиваше свят.

Сатенът галеше нежно кожата му, усещаше топлината на тялото й,

която се смесваше с неговата. Беше се отпуснала с цялата си незначителна

тежест на рамото му и... да, коляното й бе между бедрата му.

Устните й се разтвориха и кучешките й зъби проблеснаха.

За част от секундата, злото в него започна да вие и Рив, изпаднат в

паника, призова разума си на помощ. Слава Богу, той се отзова и

рационалната му страна окова инстинктите му и заглуши сексуалната

нужда да доминира над нея.

Тя се олюля, докато се навеждаше към вената му. Беше й трудно да

пази равновесие, толкова бе слаба.

- Облегни се на мен - каза той гърлено. - Облегни се... на мен. Тя

потрепери, но позволи на долната половина на тялото си да потъне в

люлката на хълбоците му. Очевидно се тревожеше, че може да се докосне

до мъжка ерекция, но когато това не стана, сведе поглед между телата им

- сякаш мислеше, че не е там, където трябва.

- Не трябва да се тревожиш за това - прошепна той и прокара длани

по ръцете й. - Не и когато си с мен. - Облекчението й бе толкова ясно

доловимо, че го обиди. - Нима наистина ще ти е толкова неприятно да

легнеш с мен?

- О, не, Ривендж. Не. - Погледът й се спря на мощните мускули по

гърдите му. - Ти си... прекрасен. Просто... има друг.

- Все още обичаш Рот.

Тя поклати глава.

- Не. Но не мога да мисля за онзи, когото желая. Не... сега. Рив

повдигна брадичката й.

- Кой е този идиот, който не иска да те нахрани, когато имаш нужда?

- Моля те. Не говори повече за това. - Внезапно очите й се спряха на

врата му и се разшириха.

- Какъв глад! - изръмжа той, доволен от факта, че ще бъде използван.

- Хайде. И не се старай да бъдеш нежна. Вземи ме. Колкото по-грубо,

толкова по-добре.

Мариса оголи кучешките си зъби и го захапа. Двете остри

пронизвания проникнаха през мъглата на наркотика и сладката болка се

разля по тялото му. Стенеше и си мислеше, че никога преди не е бил

благодарен за импотентността си. Ако пенисът му въобще можеше да

функционира, в този момент без съмнение щеше да отстрани роклята от

пътя си, да разтвори краката й и да навлезе дълбоко в нея.

Почти веднага тя се откъсна от него и облиза устни.

- Вкусът ми е различен от този на Рот - каза той, разчитайки на това,

че след като се е хранила само от един мъжки вампир, няма да знае защо