i f0e5b820dbf48648

Тя обаче не го чуваше. Трябваше да я задържи на мястото й със

силата на мускулите си и да я притисне с една ръка към матрака, докато с

другата разтвори краката й. Опита се да го насочи към сърцевината й с

движения на хълбоците, но не успяваше да уцели правилния ъгъл. Макар и

хваната в капана на теглото и силата му, тя продължаваше да се мята

неспокойно.

От устата на Зи се откъсна сочна ругатня и той го хвана с ръка, за да

успее да проникне в нея. Навлезе рязко и дълбоко. И двамата извикаха.

След това наведе глава и се изгуби в усещането за стегнатата и

влажна същност. Тялото му подхвана извечния ритъм на живота. Бедрата

му се движеха, а темпото и силата на тласъците му създаваха огромно

напрежение в слабините му.

О, Господи... Оргазмът му наближаваше. Точно както и в банята,

докато беше в дланите й. Само че по-горещ. И по-див. Неконтролируем.

- О, Господи! - извика неудържимо.

Телата им се притискаха едно в друго, потта се стичаше в очите му и

го заслепяваше, а миризмата на връзката му с нея нахлуваше в ноздрите

му... И тогава тя извика името му и повдигна бедра към неговите.

Спазмите на сърцевината й го обгърнаха плътно и го накараха да се излее

в нея... О, не, по дяволите...

Опита се да се отдръпне, което бе проява на чист рефлекс, но

оргазмът му не можеше да бъде спрян - стрелна се нагоре по гръбнака му,

сграбчи го за тила и го прикова към тялото й. И той усети жизнените си

сокове да се изливат и да преминават от него в нея. Оргазмът като че ли

нямаше да има край. Стигаше от ново и отново до върха, изливаше се на

мощни вълни, изпълваше я. Не можеше да направи нищо, за да спре

изригването, макар да знаеше какво се изтича в утробата й.

Когато и последната трънка затихна, повдигна глава. Очите на Бела

бяха затворени, дишането й беше спокойно, дълбоките бразди и сенки но

лицето й вече ги нямаше.

Дланите й се плъзнаха към гърдите му и се спряха на раменете му. Тя

въздъхна и постави глава на рамото му. Тишината в стаята и

спокойствието, което цареше в тялото й, бяха разтърсващи. Както и

фактът, че бе свършил в нея само защото това го караше да се чувства...

добре.

Добре? Не, това бе неточно. Караше го да се чувства... жив.

Пробуден.

Зи погачи косите й и разпиля тъмните вълни по бялата възглавница.

Нямаше болка за него, нито за тялото му. Само удоволствие. Същинско

чудо...

След това усети влагата там, където телата им се съединяваха.

194

Мисълта за последиците от акта го правеше неспокоен и нервен и

едва устояваше на натрапчивото си желание да я почисти. Стана и забърза

към банята, за да вземе хавлия. Но когато се върна до леглото, нуждата

отново я бе уловила в лапите си и тялото й отново бе разтърсено от

гърчове. Сведе поглед към него и видя, че пак израства твърд и дълъг от

пулсиращите му слабини.

- Зейдист... - изстена тя. - Тя... се върна.

Той пусна хавлията на пода и отново я покри с тялото си, но преди да

влезе в нея, погледна в стъклените й очи и изпита угризения. Как бе

възможно да е така ненаситен за женската й същност, когато

последствията за нея щяха да са толкова грозни? Мили Боже, бе се излял в

тялото й тази гадост бе навсякъде по красивата й сърцевина, по бедрата й

и...

- Мога да те упоя - каза. - Няма да усещаш болка и няма ди ме

желаеш. Мога да ти помогна, без да те нараня.

Сведе поглед към нея в очакване на отговора й, попаднал в мрежата

на нейната природа и собственото си желание.

31

Бъч беше напрегнат, когато съблече палтото си и се настани в

чакалнята на лекаря. Добре, че нощта току- що беше паднала и пациентите

от расата на вампирите още не бяха започнали да идват. Имаше нужда да

остане насаме за малко. Поне докато се съвземе.

Малката клиника се помещаваше на приземния етаж в къщата на

Хавърс. Което означаваше, че в този момент Бъч се намираше в една и

съща сграда със сестра му. Да... Мариса, жената, която желаеше като

никоя друга на планетата, беше под един и същи покрив с него.

Беше обсебен от нея, което бе нещо ново за него. Никога преди не

беше изпитвал такъв копнеж и не можеше да каже, че това му харесваше.