i f0e5b820dbf48648

- Много прилича на голфа - каза Ви и метна кърпата си на един стол.

Сложи ръкавицата на дясната си ръка, за да скрие свещените татуировки,

които се простираха по дланта и цялата му китка до върха на пръстите. -

Искам да кажа, трябва да мислиш за замаха, движението и траекторията...

Бъч закима енергично.

- Да, точно като голфа е. Вятърът играе голяма роля...

- Огромна.

Фюри продължи да пуши, докато те двамата довършваха изреченията,

започнати от другия, което продължи още около две минути. След

известно време се почувства длъжен да спомене:

- Вие двамата прекарвате прекалено много време заедно, ако ме

разбирате правилно...

Ви поклати глава и каза на ченгето:

- Фюри никога не е ценял подобен род неща.

- Тогава наша цел ще бъде неговата стая.

- Вярно. Тя има изглед към градината...

- Така няма да ни се наложи ла се промъкваме край автомобилите,

паркирани във вътрешния двор. Отлично.

Вратата откъм тунела се отвори и тримата обърнаха глави.

На прага стоеше Зейдист... Миризмата на Бела беше буквално

полепнала по него. Както и знойният мирис на секс. Макар и по-слабо,

долавяха и аромата на осъществената с жена връзка.

Фюри замръзна и всмукна дълбоко от цигарата. О, Господи... Били са

заедно.

Желанието му да се втурне към къщата и да провери дали тя все още

диша, беше неустоимо. Както и да разтрива гърдите си, докато болката в

тях не изчезнеше.

Близнакът му току- що бе получил това, за което той копнееше.

- Онзи джип все още ли не е потеглил? - въпросът на Зи беше

отправен към Вишъс.

Ви се приближи до компютрите и натисна няколко бутона от

клавиатурата.

- Не.

- Покажи ми.

Зейдист отиде при него и наведе глава, а Ви посочи екрана.

- Ето го. Ако излезе на шосето, ще мога да го проследя.

- Знаеш ли как да влезеш в някой от тези джипове, бе да задействаш

алармата?

- Моля те. Това е просто автомобил. Ако е все още там след падането

на мрака, ще се вмъкнем лесно вътре.

Зи изправи гръб.

- Имам нужда от нов телефон.

Вишъс отвори едно от чекмеджетата на бюрото, извади един апарат и

го провери два пъти.

- Готов си. Ще изпратя до всички съобщение с новия ти номер.

- Обади ми се, ако онова нещо помръдне.

179

Зейдист се обърна с гръб към тях и Фюри за пореден им всмукна

дълбоко от цигарата, след което задържа въздуха в дробовете си. Вратата

към тунела се затвори тежко.

Без дори да съзнава какво прави, Фюри изгаси фаса и се втурна след

близнака си.

Навлязъл вече в тунела, Зи се закова на място, чувайки нечии стъпки

зад себе си. Обърна се и светлината очерта ясно хлътналите му скули,

линията на брадичката му и белега.

- Какво? - попита той и дълбокият му глас отекна. После смръщи

вежди. - Нека позная. Става въпрос за Бела.

Фюри спря.

- Може би.

- Със сигурност. - Зи прикова очи в пода на тунела. - Усещаш

миризмата й по мен, нали?

В настанилата се между тях продължителна тишина Фюри отчаяно

искаше да има цигара червен дим между устните си.

- Просто трябва да знам... дали е добре след... секса с теб.

Зи скръсти ръце на гърдите си.

- Да. И не се тревожи - няма да пожелае да направи това отново.

О, Господи.

- Защо?

- Накарах я... - Изкривените му устни изтъняха съвсем. - Както и да

е.

- Какво? Какво си й направил?

- Накарах я да ме нарани. - Фюри потръпна, а Зи се засмя.

Смехът му бе нисък, гърлен и изпълнен с тъга.

- Да, няма нужда да се проявяваш като закрилник. Тя няма да се

доближи до мен втори път.

- Как... Какво стана?

- Хм, нужно ли е да изброявам всички причини, за да не водим този

разговор?

Изведнъж, без никакво предупреждение, Зи прикова очи в лицето на

Фюри. Силата на погледа му бе изненадваща, защото рядко гледаше

някого право в очите.

- Горе главата, братко. Знам какви са чувствата ти към нея и... се

надявам, че когато страстите се поохладят малко, ще можеш... да бъдеш с

нея.

„ Той луд ли е? ", запита се Фюри.

- И как ще стане това, Зи? Ти си обвързан с нея.

Зейдист потърка ниско остриганата си глава.

- Всъщност, не.

- Глупости.

- Това няма значение. Скоро тя ще излезе от посттравматичния шок и

ще пожелае истински партньор.

Фюри поклати глава, защото знаеше много добре, че обвързаните

мъже от тяхната раса никога не се отказват от чувствата, които изпитват

към любимите си. Не и докато не умрат.

180

- Ти си луд. Как можеш да кажеш, че искаш да съм с нея? Това ще те

убие.