i f0e5b820dbf48648

- Няма.

- Само почакай.

И излезе, преди да е намерила подходящи думи, с които да му

отговори.

Бела кръстоса ръце на гърдите си. Кипеше от гняв и разочарование.

После отметна завивките. По дяволите, беше много горещо в стаята. Или

може би тя се чувстваше така заради силната нервна възбуда.

Неспособна да остане повече в леглото, тя се облече и тръгна по

коридора покрай редиците статуи. Нямаше значение къде ще се озове,

просто трябваше да се махне от онази стая и да намери прохлада.

28

Зейдист спря в подземния тунел, на половината разстояние между

главната сграда и къщата, в която живееха Вишъс и Бъч.

Хвърли поглед зад себе си към редицата лампи по тавана. Те

продължаваха и напред - сякаш до безкрая. Не виждаше нито вратата, през

която бе влязъл, нито онази, през която щеше да излезе.

Е, и ако това не бе идеалната метафора на живота.

Облегна се на стоманената стена на тунела. Чувстваше се в капан,

независимо от факта, че никой и нищо не го задържаше.

О, това не беше вярно. Капанът беше Бела. Тя го оковаваше във

вериги.

Привързваше го към красивото си тяло и нежното си сърце,

примамваше го с онази ненавременна и невъзможна любов, която гореше в

сапфирените й очи. Да... Бе хванат в капан.

Неочаквано и за самия него, мислите му се насочиха към онази нощ,

в която Фюри го освободи от робството.

Господарката влезе в килията, придружена от друг мъж, но това не

предизвика никакви чувства у роба. След сто години робство погледите на

другите мъже вече не го притесняваха, ужасът на изнасилванията му беше

добре познат. Нямаше какво повече да научи за насилието. Живееше в

монотонен и еднообразен ад и истинското мъчение произтичаше от това,

че краят на пленничеството му не се виждаше.

Но внезапно усети нещо странно. Нещо... различно. Обърна глава и

погледна непознатия. Първата му мисъл бе, че е едър и облечен в скъпи

дрехи, следователно е воин. Следващата беше, че вижда шокираща мъка и

съчувствие в жълтите му очи. Наистина, непознатият, който стоеше на

прага, беше така пребледнял, че кожата му бе станала восъчножълта.

174

Миризмата на омразния мехлем нахлу в ноздрите на роба и той

отново втренчи поглед в тавана, без да се интересува от онова, което

щеше да последва. Но докато въздействаха на мъжествеността му, в стаята

нахлу вълна от емоции. Погледна повторно мъжа, който стоеше до

вратата. И смръщи вежди. Воинът протягаше ръка към кинжала си и

гледаше Господарката така, сякаш се канеше да я убие...

Другата врата се отвори рязко. Вътре се втурна един от придворните

и заговори бързо, изпаднал в паника. После килията се изпълни със

стражи, оръжия и гняв. Мъжът, който предвождаше групата, сграбчи грубо

Господарката и я зашлеви толкова силно, че тя се удари в каменната

стена. След това се спусна към роба с нож в ръка, а той извика, като видя

острието да се спуска над лицето му. Изгаряща болка разкъса челото, носа

и бузата му. И мракът го обгърна.

Когато дойде в съзнание, висеше, завързан за врата, и тежестта на

тялото му го дърпаше надолу и го задушаваше. Умът му се беше събудил

отново в мига, в който тялото му бе разбрало, че поема последния си дъх.

„Жалък опит за спасение”, помисли си той.

Боже, не трябваше ли да усеща болка? Чудеше се дали са го полели с

вода, защото кожата му бе мокра. После осъзна, че в очите му капе нещо

гъсто. Кръв. Къпеше се в собствената си кръв.

А какъв беше целият този шум около него? Звън на мечове и борба?

Едва поемайки си въздух, отвори очи и за част от секундата забрави,

че не може да диша. Видя морето. Пред погледа му се разстилаше

безкрайният океан. Радостта се възроди в сърцето му за миг, а после

недостигът на въздух замъгли зрението му. Клепачите му потрепнаха и

той се отпусна безсилен, но благодарен, че е видял океана за последен

път, преди да умре. Запита се мимоходом дали Небитието ще прилича

поне малко на този огромен хоризонт, на тази необятна шир,

едновременно непознаваема и гостоприемна.

В мига, в който пред очите му изплува бяла светлина, натискът върху

шията му престана и той почувства някой да подхвърля грубо тялото му.

Долови викове и резки движения, а след това го понесоха и той целият се