i f0e5b820dbf48648

преобразяването си, Господарката му бе казала, че харесва яркожълтите

му очи. Сред тяхната раса жълтите ириси бяха нещо рядко. Думите и

действията на воина започнаха да достигат до съзнанието му. Защо някой

непознат ще се бие, за да го освободи?

Воинът се размърда, трепна и повдигна едното си бедро.

Долната половина на крака му я нямаше.

Робът отвори широко очи. Как бе успял да спаси и двама им с подобна

рана? Би трябвало да му е струвало огромно усилие, за да държи дори

собствената си глава над водата. Защо просто не го бе оставил да се

удави? Само кръвна връзка можеше да бъде причината за подобна

всеотдайност.

- Ти си мой брат? изрече неясно робът. Ранената горна устна му

пречеше да говори. - Наистина ли съм твоя плът и кръв?

-Да. Ние сме близнаци.

Робът затрепери неудържимо.

- Не е вярно.

- Напротив. Това е истината.

Робът бе завладян от необясним ужас, който го скова в ледената си

хватка. Сви се на кълбо, макар да изпитваше болка, тъй като кожата почти

по цялото му тяло беше смъкната, а плътта оголена. Никога не му бе

хрумвало, че е възможно да бъде нещо различно от роб, че може да

получи шанс за един различен живот... Да бъде свободен, а не нечия

собственост.

Люлееше тяло напред- назад. Когато най-после спря, отново погледна

към воина. Какво можеше да му каже за семейството му? Защо се бе

случило това? Кой бе той всъщност ? И...

- Знаеш ли как се казвам? - прошепна робът. - Дали въобще съм

получил име?

Воинът си пое дъх на пресекулки - сякаш ребрата му бяха счупени.

- Името ти е Зейдист. - Дишането му ставаше все по-плитко и накрая

думите му излизаха задавени. - Ти си син... на Егъни, велик воин. И на

нашата любима майка... Насеен.

Воинът изхлипа и хвана главата си с ръце. Той ридаеше, а робът го

гледаше.

Зейдист поклати глава, завладян от спомените за онези часове на

мълчание, които бяха последвали. През повечето време двамата с Фюри

177

просто се бяха гледали втренчено. И двамата не бяха в добра форма, но

Фюри беше по-силният от тях, въпреки липсващата част от крака му. Той

събра изхвърлените на брега дървени отломки и водорасли и стъкми един

доста ненадежден сал. Когато слънцето залезе, те го избутаха във водата и

се спуснаха по крайбрежната ивица към свободата.

Свобода.

Да, как ли пък не. Не беше свободен, никога не се беше чувствал

свободен. Споменът за онези изгубени години не избледняваше, а гневът

от онова, което му бяха сторили, беше по-жив от него самия.

Чу как Бела му казва, че го обича. Искаше му се да закрещи, но

вместо това тръгна към Дупката. У него нямаше нищо което би могъл да й

предложи. Беше изпълнен единствено с жажда за отмъщение. Така че бе

по-добре да се захване за работа. Щеше да се погрижи всички лесъри да

бъдат унищожени и проснати в снега един до друг като дървени трупи -

това беше единственото, което можеше да й даде.

А онзи, който я бе отвлякъл и наранил, го очакваше специална смърт.

Зи не можеше да даде любов на никого, но заради Бела щеше да впрегне

цялата омраза, която носеше, докато последният дъх напуснеше гърдите

му.

29

Фюри запали ръчно свитата цигара и изгледа шестнайсетте флакона

лак за коса, строени в редица върху холната масичка на Бъч и Ви.

- Какво ще правите с всичкия този лак? Да не искате да ни обгазите?

Бъч вдигна пластмасовата тръба, в която пробиваше дупка.

- Приспособление за изстрелване на картофи. Голямо забавление.

- Моля?

- Никога ли не си ходил на летен лагер?

- Плетенето на кошници и дърворезбата са за хората. Не се обиждай,

но ние учим младежите си на доста по-полезни неща.

- Ха! Не може да се каже, че си живял, ако не си участвал в

среднощни лудории. Ето как става - слагаш картофа в този край, пълниш

тръбата с лака...

- И го изстрелваш - намеси се Ви от спалнята си. След малко влезе

при тях, загърнат в халат, подсушавайки косата си с хавлиена кърпа. -

Вдига страхотен шум.

- Страхотен шум - повтори като ехо Бъч.

Фюри погледна към брата.

- Ви, правил ли си го и преди?

- Да, снощи. Обаче приспособлението заяде.

Бъч изруга.

- Картофът беше прекалено голям, сорт „Айдахо". Днес ще

използваме онези с червената кора. Ще бъде наистина страхотно. Разбира

178

се, не винаги успяваме да им дадем желаната траектория...