i f0e5b820dbf48648

живееше като в сапунен мехур тук, в имението. Това не бе нейният живот.

И прекарваше прекалено много време с него.

И все пак... Искаше да е с нея. Да лежи до нея и да я целува. Дори

повече от това. Но до какво щеше да доведе това? Дори да успееше да

свикне с мисълта да проникне в нея, не искаше да рискува да свърши в

нея.

Не бе изпитвал оргазъм с никоя жена. По дяволите, не бе стигал до

еякулация при никакви обстоятелства. По времето, когато бе кръвен роб,

не знаеше дори какво е сексуална възбуда. После, когато купуваше и

използваше курвите, не преследваше оргазма. Онези анонимни срещи бяха

просто експеримент - искаше да види дали сексът е все така противен за

него.

Колкото до мастурбацията... Не можеше да понесе мисълта да

докосне проклетото нещо дори за да уринира. Никога не бе пожелал да се

облекчи, защото никога не бе изпитат толкова силна възбуда дори когато

то бе твърдо.

Цялата тази тъпотия със секса направо го съсипваше. Сякаш мозъкът

му даваше на късо.

Всъщност имаше цял куп неща, които го съсипваха, нали?

Замисли се за празнината, която цареше вътре в него. Да, той бе по-

скоро като бял екран, емоциите и чувствата преминаваха през него и

единствено гневът оставаше.

Но това не бе съвсем вярно, нали? Бела го караше да чувства нещо.

Когато преди малко го бе целунала, го бе накарала да изпита... топлина и

жажда. Сексуален глад. Да се почувства мъж за първи път в живота си.

Усети силно отчаяние - ехо от дните преди Господарката, - което

търсеше отдушник и сега. Откри, че копнее за чувството, което изпитва,

когато целува Бела. Искаше да я възбуди. Искаше я задъхана, сгорещена,

изгладняла.

Не бе честно спрямо нея... но той бе кучи син и жадуваше за онова,

което му бе предложила. Тя скоро щеше да си тръгне. Разполагаше само с

този един ден.

Отвори вратата и отново влезе в стаята.

Бела лежеше в леглото и очевидно се изненада от завръщането му. Тя

седна и той отново започна да се колебае. По дяволите, как би могъл да

бъде с нея? Тя бе толкова... красива. А той бе отвратително копеле.

Спря насред стаята, изгубил решителността и устрема си. „Докажи, че

не си копеле - помисли си. Обясни й първо как се чувстваш."

- Искам да бъда с теб, Бела. И то не заради секса. Тя понечи да каже

пешо, но той вдигна ръка и я накара да замълчи.- Моля те, изслушай ме.

Искам да съм с теб. Но не мисля, че мога да ти дам онова, от което имаш

нужда. Не съм подходящият мъж за теб, а и сега определено не е

подходящият момент.

Издиша бавно с мисълта, че е непоправим глупак. Отказваше й,

играеше ролята на джентълмен... А в същото време си представяше как

162

отмята чаршафите и я завива с тялото си.

Онова пулсираше.

„Какъв ли бе вкусът - питаше се - на онова сладко тайно местенце

между краката й... "

- Ела при мен, Зейдист. - Бела отметна завивките и се разкри за него.

- Престани да мислиш. Ела в леглото.

- Аз... - На устните му напираха думи, които не бе казал на никого.

Признания и опасни разкрития. Извърна поглед и ги изрече, макар да не

знаеше какво го подтиква: - Бела, когато бях кръвен роб, с мен правеха...

разни неща. Секс. - Трябваше да спре. Веднага.- Имаше и мъже. Бела.

Въпреки волята и нежеланието ми.

Чу тихото й възклицание.

Помисли си, че това е добре, макар и да трепна като от удар. Може

би щеше да успее да я спаси от самата нея, като я накара да изпита

отвращение. Коя жена би понесла интимна близост с мъж, с когото са

правили такива гнусни неща? Той не бе олицетворение на идеала, на

героя. Дори не се доближаваше до него.

Прочисти гърлото си и втренчи поглед в пода, сякаш искаше да

пробие дупка в него.

- Виж, не съм... Не искам твоето съчувствие и съжаление. Просто...

Аз съм тотално унищожен. Сякаш давам на късо, когато става дума за...

сещаш се... за секс. Искам те, но това не е правилно. Ти си чиста, не си

като мен. И заслужаваш нещо по-добро.

Настъпи продължителна тишина. О. по дяволите! Трябваше да я

погледне. В мига, в който го направи, тя стана от леглото - като че ли го

бе чакала да вдигне очи. Отиде при него, гола. По кожата й играеха