i f0e5b820dbf48648

търпение да ти разкажа всичко за него. Това означава още, че имаш

сестра.

„Коя е тя?"

- Бет, нашата кралица. Шелан на Рот...

- Да, а що се отнася до нея - каза Хавърс и погледна Джон, - не

разбирам реакцията ти. Резултатите от компютърната томография и

пълната ти кръвна картина са наред, ЕКГ - то ти също. Вярвам на думите

ти, че припадъците ти са причинени от нейното присъствие, макар да

нямам никаква представа от какво могат да бъдат предизвикани. Искам да

стоиш далеч от нея известно време, за да видим дали ще се случат и в

друго обкръжение.

Джон кимна, макар че искаше отново да я види. Особено защото му

бе роднина. Сестра. Страхотно...

- А сега да преминем към другия въпрос - каза Хавърс

многозначително.

Уелси се наведе напред и постави длан върху коляното на Джон.

- Хавърс иска да говори с теб за нещо. Джон смръщи вежди.

„За какво? ", описа бавно думите със знаци. Лекарят се усмихна в

опит да го окуражи.

- Искам да се видиш с психотерапевт.

Кръвта на Джон замръзна във вените му. Изпаднал в паника, обходи

лицето на Уелси с поглед, след това погледна Тор. Питаше се каква ли

част от случилото се с него преди година им е разкрил докторът.

„И защо се налага това? - попита с помощта на знаците. - Аз съм

добре."

Отговори Уелси, съвсем спокойно.

- Той ще ти помогне да преминеш през преобразяването и да се

адаптираш към новия свят.

140

- Първата ти среща с него е утре вечер - каза Хавърс и наведе глава.

Гледаше Джон над ръба на очилата, а очите му казваха: „Ако не отидеш,

ще им кажа истинската причина, поради която се налага да го посетиш. "

Джон бе изигран. Манипулираха го и това го ядосваше. Но реши, че е

по-добре да се поддаде на добронамереното изнудване, отколкото да

позволи Тор и Уелси да узнаят какво му бе сторено.

„Добре. Ще отида."

- Аз ще те заведа - каза Тор бързо. После смръщи вежди. - Искам да

кажа... че ще намерим кой да те заведе. Бъч ще го направи.

Лицето на Джон пламна. Да, не искаше Тор дори да се приближи до

психотерапевта му. В никакъв случай. Чуха звънеца на входната врата.

Уелси се усмихна.

- О, това е Сарел. Идва да поработим върху подготовката на

празника. Джон, може би ще пожелаеш да ни помогнеш?

Сарел беше отново тук? Снощи, когато си разменяха съобщения, не

беше споменала, че се кани да ги посети.

- Джон? Искаш ли да работиш заедно със Сарел?

Той кимна и се опита да запази спокойствие, макар тялото му да се

беше стоплило от вълнение.

„Да, искам. "

Отпусна ръце в скута си, сведе поглед надолу и се опита да запази

усмивката си за себе си.

23

Бела трябваше да се прибере у дома. Още тази вечер. Ривендж не

беше мъж, който би понесъл чувството за безсилие и осуетените си

планове дори при най-добри обстоятелства. Не можеше повече да чака

сестра му да се прибере у дома, където й бе мястото. По дяволите, бе не

само неин брат, но и попечител. А това означаваше, че има права.

Облече дългото си палто от самур, кожата обгърна тялото му и

погали глезените му. Носеше черен костюм на Ерменеджилдо Дзеня. В

двата препасани кобура имаше два еднакви пистолета „Хеклер и Кох".

- Ривендж, моля те, не прави това.

Той погледна майка си. Мадалина стоеше под полилея в коридора и

бе самото олицетворение на аристокрацията - царствено държание,

диаманти и рокля от сатен. Единственото несъответствие бе тревогата,

изписана на лицето й. И то не защото бе несъвместима с бижутата от

„Хари Уинсгън" и облеклото й по последна мода. А защото Мадалина

никога не се тревожеше - абсолютно никога.

Той си пое дълбоко дъх. Имаше по-голяма вероятност да я успокои,

ако не демонстрираше добилия си лоша слава нрав, но в сегашното си

състояние по-скоро би я разкъсал на парченца, което не бе справедливо.

- Този път тя ще си дойде у дома - каза.

Майка му вдигна грациозната си ръка към шията си - сигурен знак, че

се колебае между онова, което иска, и онова, което мисли за правилно.

141

- Но това е толкова крайно.

- Искаш ли тя да спи в собственото си легло? Да е там, където й е

мястото? - Говореше високо, гласът му изпълваше въздуха. - Или искаш да

остане при братството? Онези мъже са воини, мамен. Жадни и гладни за

кръв бойци. Мислиш ли, че ще се поколебаят да се възползват от някоя