i f0e5b820dbf48648

Предимство е онзи подземен тунел, който започва от мазето и води навън.

Винаги можем да избягаме оттам, ако стане нещо. Аз го проверих снощи,

когато отидох да взема някои от вещите й.

- Съгласен съм да дойда - каза Бъч. Погледът на Зейдист се стрелна

през стаята.

- А ти, Фюри?

След миг Фюри кимна.

- Да. И аз.

22

През нощта, когато луната се издигна високо в небето, О. се изправи

със стон. Чакаше в края на моравата, откакто слънцето бе залязло преди

четири часа, с надеждата, че някои ще дойде... Само че нищо не се

случваше. Както беше и през последните два дни. Е, стори му се, че видя

нещо малко прели зазоряване тази сутрин - някаква сянка, която се

движеше из къщата. Но каквото и да бе, зърна го само веднъж и за малко.

Искаше му се да можеше да използва всички ресурси на обществото,

за да намери отново съпругата си. Ако изпратеше всеки лесър, е който

разполагаше... Да, със същия успех можеше да опре дулото на пистолет до

слепоочието си. Някой щеше да съобщи на Омега, че всичките усилия на

обществото са пренасочени към една жена, която няма никакво значение.

И щяха да започнат големите проблеми.

Погледна часовника си и изруга. Като говорим за Омега... Трябваше

да се яви пред господаря си тази вечер, за да получи заповедите си. И

нямаше никакъв избор, освен да отиде на срещата. Да остане начело на

убийците, бе единственият му шанс да си върне съпругата и нямаше да

рискува всичко заради една пропусната среща.

Извади мобилния си телефон и се обади на трима души от отрядите

„Бета", които да наблюдават къщата в негово отсъствие. Тъй като тя бе

известна като място, където вампирите се събираха, поне имаше

извинение за поставянето на задачата.

След двайсет минути убийците дотичаха през гората. Шумът от

стъпките им бе заглушен от снега. Тримата бяха с едро телосложение и

приети съвсем наскоро косите им бяха тъмни, бузите - зачервени от студа.

Очевидно бяха доволни, че са ги избрали, и бяха готови за битка, обаче О.

им каза, че само трябва да наблюдават мястото. И да нападнат само ако

вампирите решат да си тръгнат, като се постараят да ги заловят живи,

независимо дали са мъже или жени. Без изключение. О. разсъждаваше по

следния начин: ако той бе член на семейството на своята любима, първо

щеше да изпрати разузнавачи, преди да й позволи да се дематериализира

близо до къщата. А ако бе мъртва и роднините й дойдеха да изнесат

вещите й, трябваше да ги залови и да разбере къде е гробът й.

132

След като даде на членовете на отряда „Бета" да разберат, че

отговарят с живота си за изпълнението на поставената задача, той отиде

при пикапа си, скрит сред групичка борови дървета. Като излезе на шосе

22, видя, че лесърите са спрели джипа, с който бяха дошли, на пътя, на

по-малко от два километра от отбивката, водеща до къщата на Бела.

Обади се на идиотите и им каза да използват ума си и да скрият

колата. След това подкара към хижата. През главата му минаваха образи

на любимата жена и не виждаше ясно шосето Пред себе си. Представяше

си я в моментите, когато бе най-прекрасна - под душа, с мокра коса и

кожа. Тя бе толкова чиста...

Но после образите се промениха. Видя я гола, легнала по гръб под

грозния вампир, който я бе отвлякъл. Той я докосваше... целуваше я...

влизаше в нея... А на нея й харесваше. Да, кучката се наслаждаваше на

ласките. Бе отметнала глава назад и стенеше. Стигаше до оргазма като

последна курва и искаше още.

О. стисна кормилото толкова силно, че кокалчетата на пръстите му

щяха да изхвръкнат през кожата. Опита се да се успокои обаче гневът му

бе неудържим.

И тогава осъзна с абсолютна яснота, че ако вече не е мъртва, той ще

я убие. Трябваше само да си я представи в интимна близост с белязания

брат, и губеше разсъдъка си.

Което го поставяше в затруднение. Да живее без нея, би било ужасно.

Самоубийството изглеждаше доста привлекателно, но щеше завинаги да го

обвърже с Омега, тъй като след смъртта си лесърите се връщаха при своя

създател и господар.

Но после му хрумна нещо друго. Представи си съпругата си след