i f0e5b820dbf48648

ръста и силата на воин, който бил държан в плен от жена, заемаща

извънредно високо положение в обществото - от класата, наречена

глимера. Обаче не успяваше да я открие.

Което не бе изненадващо. По онова време, в началото на

деветнайсети век, различните социални слоеве бяха относително

сплотени, а древните правила и обичаи - силни. Ако някой държеше воин

като кръвен роб и това се разчуеше, щеше да намери смъртта си от ръката

на закона. Точно затова той трябваше да бъде изключително дискретен в

търсенето и запитванията си. Ако изискаше аристокрацията да се събере и

им поставеше условие да върнат близнака му или ако разберяха за опитите

му да открие Зейдист, все едно че се канеше собственоръчно да забие кама

в сърцето му. Тогава онзи, който го държеше в плен, щеше да го убие и да

се отърве от трупа му. Това щеше да е единственият начин да се предпази

от последствията.

Към края на деветнайсети век вече почти бе изгубил надежда. По

онова време и двамата им родители бяха починали от естествена смърт.

Вампирското общество в Древната страна се бе разпаднало и бе сложено

началото на първата емигрантска вълна, потеглила към Америка. Той бе

останал без корени и обикаляше Европа, продължаваше издирването си,

като се водеше от клюки и намеци... И после неочаквано откри онова,

което търсеше.

127

Бе на английска земя в нощта, когато това се случи. Бе отишъл на

събиране на своята класа в замък, разположен на скалите над Доувър. И,

застанал в един тъмен ъгъл на балната зала, чу двама вампири да говорят

за домакинята. Обсъждаха изключително надарения й кръвен роб и това,

че обичала да гледат съвокупленията й с него. И понякога дори го

споделяла с други.

Онази нощ Фюри бе започнал да я ухажва. Не се тревожеше, че лицето

му ще го издаде, макар двамата със Зейдист да бяха еднояйчни близнаци.

Първо, дрехите му бяха на член на висшето общество и никой нямаше да

предположи, че някой с неговото обществено положение би търсил роб,

купен съвсем законно на пазара за роби още като малко дете. И второ, той

винаги се дегизираше. Пусна си къса брада, за да промени чертите си.

Очите си криеше зад тъмни очила, които оправдаваше с изключително

лошото си зрение.

Тя се казваше Катрония. Богата аристократка, омъжена за търговец

мелез, който въртеше бизнеса си в света на хората. Очевидно често

оставаше сама, тъй като нейният хелрен пътуваше много, обаче мълвата

твърдеше, че е притежавала своя кръвен роб още преди брака си.

Фюри помоли да бъде приет като неин гост и тъй като бе добре

образован и вежлив, тя му даде собствена стая, макар да бе доста пестелив

в обясненията си по отношение на произхода си. Дворовете бяха пълни с

позьори и лъжци, но тя бе привлечена от него и склонна да пренебрегне

определени формалности. Обаче бе предпазлива. Минаха седмици и макар

че прекарваше много време с него, никога не го заведе при кръвния си

роб.

Всеки път, когато се откриеше възможност, той претърсваше замъка

и близките околности с надеждата да намери близнака си в някоя тайна

килия. Обаче шпионите на Катрония бяха навсякъде, а и тя самата не му

оставяше много свободно време. Веднага щом хелренът й заминеше, което

се случваше доста често, отиваше в покоите на Фюри. И колкото повече

той избягваше ласките й, толкова по-силно го желаеше тя.

Време... Бе необходимо време. То щеше да му донесе успех. Както и

неспособността й да пази в тайна своята придобивка и играчка - кръвния

си роб. Една нощ точно преди зазоряване тя го извика в спалнята си. За

първи път. Тайният вход, който толкова дълго бе търсил, беше в

преддверието й, скрит в задната стена на гардероба. Двамата заслизаха по

широкото и стръмно стълбище.

Фюри още помнеше как в подножието му се отвори дебела дъбова

врата и той видя окования във вериги гол мъж, който лежеше по гръб и с

разтворени крака на някаква маса, покрита с плат, вероятно служеща му за

легло.

Зейдист бе втренчил поглед в тавана. Косата му бе толкова дълга, че

стигаше до каменния под. Беше току- що избръснат и намазан с масло,

подготвен за нейните забавления. И миришеше на благовония. Жената