i f0e5b820dbf48648

убиват, за да защитят партньорката си.

Обаче той не можеше да понесе никоя жена да го възседне, пък било

то и Бела. Паниката, завладяла го в онзи момент, бе опасна. Какво щеше

да стане, ако я удареше? За Бога, вече я бе бутнал с такава сила, че тя

едва не бе паднала от леглото!

Погледна я. Бе болезнено красива сред оплетените чаршафи и

разпилените възглавници. Но той изпитваше ужас от нея, който го караше

да се ужасява и от себе си. Докосванията и целувките, макар и да им

отговаряше в началото, предизвикваха прекадено силни емоции в него. А

той не можеше да допусне да изгуби самоконтрол, когато бе край нея.

- Повече няма да позволяваме това да се случи - каза той. - Никога

повече.

- Но на теб ти хареса. - Гласът й бе тих, но уверен. - Усещах пулсът

ти препуска под дланите ми.

- Няма да спорим.

- И ти си твърд.

- Искаш да те нараня ли? - Тя сграбчи една възглавница, а той

продължи: - Сексът с мен може да функционира само по един единствен

начин, а ти със сигурност не би искала да си част от това.

Но на мен целувките ти ми харесваха. Искам да лежа до теб. Да те

любя.

- Да ме любиш! - Той разпери ръце. - Бела... Мога да ти предложа

единствено секс. Няма да ти хареса и честно, не искам ли ги причинявам

това. Заслужаваш много повече.

Но аз почувствах устните ти върху моите. Те бяха нежни...

- О, моля те...

- Млъкни и ме остави да довърша! Челюстта на Зи увисна. Устата му

остана отворена - вероятно за първи път в живота му някой му се

противопоставяше по този начин. Никой никога не му говореше с такъв

тон. Дори само това би привлякло вниманието му, но фактът, че подобни

думи излизаха от нейните уста, го изуми. Бела преметна косата си през

рамо. Щом не искаш да бъдеш с мен, добре. Просто ми го кажи. Но не се

крий зад разни измислици, че ми отказваш, за да ме предпазиш. Мислиш

ли, че не знам, че сексът с теб ще бъде груб?

- Затова ли го искаш? - попита той безизразно. - Мислиш, че сега,

след като си била в ръцете на онзи лесър, заслужаваш ла бъдеш наранена?

122

Тя смръщи вежди.

- Не. Но ако това е единственият начин да те имам, значи, ще те

взема така.

Той прокара ръка по остриганата си глава с надеждата, че ще накара

мозъка си да започне да работи.

- Мисля, че си объркана. - Сведе поглед към пода. - В момента не

знаеш какво говориш.

- Ти си арогантно копеле! - сряза го тя.

Зи вдигна рязко глава. Е, за втори път получаваше плесница...

- Моля?

- Направи услуга и на двама ни и не се опитвай да мислиш вместо

мен. Защото всеки път ще говориш само глупости.

С тези думи тя отиде в банята и затръшна вратата след себе си.

Зейдист премигна два пъти. Какво се бе случило току- що, по

дяволите? Огледа се из стаята - като че ли мебелите или пък завесите

щяха да му помогнат да намери отговора на този въпрос. После острият му

слух дочу тихи ридания. Тя плачеше...

Изруга и отиде до вратата на банята. Не почука, просто отвори и

влезе. Тя стоеше до душа, кръстосала ръце на гърдите си. От

сапфиреносините й очи се стичаха сълзи.

О... Господи. Какво трябва да напрани един мъж в такава ситуация?

- Съжалявам - прошепна той. - Ако... хм, съм наранил чувствата ти

или...

Тя го изгледа гневно.

- Не съм наранена. Ядосана и сексуално незадоволена съм.

Той отметна рязко глава назад - сякаш го бяха ударили. Е...в такъв

случай, добреее.

Щеше да има нужда от вериги, за да го удържат след този разговор.

- Ще го кажа отново, Зейдист. Щом не искаш да правиш секс с мен,

добре, но не се опитвай да ми пробутваш, че не знам какво искам.

Зи постави ръце на хълбоците си и сведе поглед към мраморните

плочки. „Не казвай нищо, глупак такъв. Просто си дръж устата

затворена.”

- Не е това! - изтърси.

Веднага щом думите се изплъзнаха от устата му, се прокле.

Приказките не водеха до нищо добро. Да разговаря с нея, бе наистина

много лоша идея...

- Не е какво? Искаш да кажеш, че ме желаеш?

Той се замисли за онова свое парче плът, което продължаваше да

напира да излезе от панталоните му. Тя имаше очи. Можеше да види

проклетото нещо.

Знаеш, че е така.

- Добре, ако съм съгласна... да го направим грубо... Напрани пауза.

Като че ли се бе изчервила. - Защо да не можем да бъдем заедно?