i f0e5b820dbf48648

затова бе така привлечена от Зейдист. Той не даваше и пет пари кой какво

мисли за него. У него нямаше притворство, нито дворцови маниери, които

да прикриват мислите и инстинктите му. Той бе открит и тази прямота,

макар и да разкриваше най-често гнева му, я караше да вярва, че може да

му има доверие.

- Бяхте ли вие двамата... - Думите му заглъхнаха.

- Какво?

- Любовници. - Думата се изплъзна набързо от устата му и Зи изруга.

- Няма значение, това не е моя...

- О, да, бяхме. Рив разбра и тогава започнаха проблемите. Нали

знаеш какви са аристократите. Жена, която ляга с мъж, с когото няма

брак. Можеш да се закълнеш, че ще бъде опетнена за цял живот. Винаги

съм искала да се бях родила обикновена цивилна. Обаче човек не може да

избира родословното си дърво, нали?

- Обичаше ли го?

- Мислех, че да. Но всъщност... не. - Замисли се за черепа на пода до

двете сгънати одеяла. - А ти бил ли си някога влюбен?

Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в озъбена гримаса.

- А ти какво си мислиш, по дяволите?

118

Тя трепна и се сви, а той затвори очи.

- Съжалявам. Не. Отговорът е „не".

Защо в такъв случай пазеше този череп? Чий бе той? Канеше се да

попита, когато Зейдист прекъсна въпроса в зародиш.

- Брат ти ще преследва ли лесъра!

- Без съмнение. Ривендж е... Е, той е глава на семейството ни,

откакто татко умря. Тогава бях много малка. И още, Ривендж е силно

агресивен. Изключително, всъщност.

- Кажи му да не предприема нищо. Аз ще извърша разплата за теб.

Тя го стрелна с поглед.

- Не.

- Да.

- Но аз не искам да го правиш. - Нямаше да може да си прости, ако го

убиеха.

- А аз не мога да се спра. - Стисна силно очи. - Господи... Не мога да

дишам, като знам, че онова копеле е някъде там навън. Той трябва да

умре.

Гърдите й се изпълниха със страх, благодарност и някакво чувство,

което не можеше да назове. Импулсивно се наведе и го целуна.

Той се отдръпна рязко, със съскане, ококорил очи по-широко,

отколкото ако му бе зашлевила плесница.

„О, по дяволите!" Защо го бе направила?

- Съжалявам. Съжалявам. Аз...

- Не, всичко е наред. - Той легна по гръб и вдигна ръка към устата

си. Потърка пръсти напред - назад, сякаш я изтриваше от устните си.

Тя въздъхна тежко и шумно и той попита:

- Какво има?

- Толкова ли съм противна?

Зи отпусна ръка.

- Не.

„Каква лъжа."

- Може би ще е по-добре да ти донеса гъба от банята?

Понечи да скочи от леглото, но той я стисна силно за ръката.

- Това бе първата ми целувка, о'кей? Просто не я очаквах.

Бела спря да диша. Как бе възможно?

- О, за Бога, не ме гледай така! - Пусна ръката й и продължи да гледа

втренчено тавана.

Първата му целувка...

- Зейдист?

- Какво?

- Ще ми позволиш ли да те целуна отново?

Настъпи дълга пауза. Тя се придвижи с няколко сантиметра към него,

избутвайки одеялата и чаршафите.

- Няма да те докосна никъде другаде. Само моите устни върху

твоите.

„Обърни глава - опита се да му предаде мислите си. - И ме

погледни."

119

И той го направи.

Бела не изчака да я подкани, нито пък да промени решението си.

Притисна леко устните си до неговите, а после вдигна глава. Тъй като той

не помръдна, го целуна отново, като този път погали устните му с език.

Дъхът му заседна в гърлото.

- Зейдист?

- Да - прошепна той.

- Отпусни се. Заради мен.

Като внимаваше да му остави пространство, тя се подпря на ръце и

отново доближи лице до неговото. Устните му бяха шокиращо меки, с

изключение на мястото, където бяха прорязани от белега. За да го увери,

че това тяхно несъвършенство не е от значение за нея, преднамерено

насочваше милувките и целувките си натам, отново и отново.

И ето че се случи - той я целуна в отговор. Бе възможно най-лекото

движение на устните му, обаче тя го усети с цялата си същност. Той

повтори, а тя нададе стон, за да му покаже удоволствието си и му остави

инициативата.

Бе така колеблив... Докосваше устните й леко като перце. Целуваше я

сладостно и внимателно. Вкусът му бе като на ябълки, примесени с мъжки

подправки. Допирът на устните им, макар и лек, я караше да изпитва

болезнена възбуда.

Тя облиза устните му и той се отдръпна рязко.

- Не знам накъде води всичко това.

- Напротив, знаеш. - Наведе се към него, за да запази близостта. -

Наистина знаеш.

- Но...

Тя заглуши протестите му с целувка и не след дълго той отвърна на

нежностите й. Този път, когато езикът й го погали, той разтвори устни,