i f0e5b820dbf48648

Желанието за секс, което я бе разтърсило, когато го видя за първи път,

сега отново я завладя. Искаше го.

Вратата на банята се затвори и водата от душа потече. Тя разтърка

очи и реши, че си е изгубила ума. Той се бе отдръпнал, страхувайки се

дори от допира на ръката й до неговата. Наистина ли мислеше, че би

легнал с нея? Отвратена от себе си, съсредоточи поглед върху храната.

114

Печено пиле с подправки, печени картофи и сос. Чаша вода и чаша бяло

вино, две зелени ябълки от сорта „Грени Смит" и парче морковен кейк.

Взе вилицата и побутна пилето. Искаше да изяде всичко, което е в

чинията й, само защото той бе проявил загрижеността да й го донесе.

Зейдист излезе от банята, облечен само по анцуг, и тя втренчи поглед

в него, замръзнала на мястото си. Халките на зърната му улавяха

светлината, както и твърдите мускули на корема и ръцете му. Освен

знакът във формата на звезда, указващ, че е член на братството, на голите

му гърди аленееше и съвсем пресен белег.

- Ранен ли си?

Той отиде до нея и погледна чинията.

- Не си яла много.

Тя не отговори. Погледът й бе привлечен от извивката на хълбока му,

подаваща се изпод ниската талия на анцуга. Ако го смъкнеше съвсем

малко... щеше да види абсолютно всичко.

Изведнъж си спомни как той търкаше кожата си до зачервяване,

защото мислеше, че е покрит с мръсотия. Преглътна, питайки се какво ли

толкова са му причинили. Да го желае така, й се струваше... неприлично.

Агресивно. Това обаче не променяше начина, по който се чувстваше.

- Не съм кой знае колко гладна - измърмори. Той побутна подноса

към нея.

- Яж.

Тя набоде парче месо от пилето, а той взе двете ябълки и прекоси

стаята. Отхапа от едната и седна на пода - с кръстосани крака и сведени

към пода очи. Едната му ръка почиваше на стомаха докато дъвчеше.

- Долу ли вечеря? - попита тя.

Той поклати глава, отхапа повторно от ябълката и звукът отекна в

стените на стаята.

- Само това ли ще ядеш? - Той сви рамене, а тя измърмори: А казваш

на мен да ям?

- Да. Хайде, хвани вилицата и започвай.

- Ти не обичаш ли пиле?

- Не обичам никаква храна. - Така и не вдигна очи от пода но гласът

му стана по-настоятелен: - А сега яж!

- Защо не обичаш храна?

- Нямам доверие какво ям - каза той сковано. - Освен ако не си

сготвя сам или не съм наблюдавал целия процес на приготвянето й. Не

можеш да го разбереш.

- Защо мислиш, че някой би се ровил из храната ти...

- Споменах ли колко много обичам да говоря?

- Ще спиш ли до мен тази нощ? - попита тя направо, решила, че е по-

добре да получи отговор, преди да е млъкнал за доста време.

Веждите му потрепнаха.

- Наистина ли го искаш?

- Да.

- Добре тогава. Ще спя до теб.

Мълчанието, което се проточи, докато той изяде двете ябълки, а тя -

115

онова, което бе в чинията, не можеше да се нарече удобно и непринудено,

но не бе нарушено. След като не остави дори троха от морковения кейк, тя

отиде в банята да измие зъбите си. Като се върна, той дояждаше втората

ябълка, забивайки кучешките си зъби в малкото останало от плода.

Не можеше да си представи как успява да се бие, след като не се

храни достатъчно. Трябваше да яде повече.

Чувстваше, че трябва да каже нещо, но вместо това се сгуши на

леглото и зачака той да отиде при нея. Минутите минаваха, той

продължаваше да огризва ябълката. Напрежението стана нетърпимо за нея.

„Достатъчно", помисли си. Наистина трябваше да се пренесе в друга

стая. Използваше го така, както инвалидът - патериците. Не беше честно.

Протегна ръка да отхвърли завивките и в съшия миг го видя да се изправя.

Приближи се до леглото и тя замръзна. Пусна огризките от ябълките до

чинията й, после взе салфетката, която беше използвала и тя. Изтри

ръцете си, взе подноса и го изнесе от стаята. Остави го пред вратата.

Отиде от другата страна на леглото и матракът хлътна под тежестта

на тялото му, когато се излегна направо върху завивките. Кръстоса ръце

на гърдите и краката си при глезените и затвори очи.

Една след друга, свещите в стаята започнаха да гаснат. Когато остана

само една, каза:

- Ще я оставя, за да виждаш.

Тя го погледна.

- Зейдист?

- Да?

- Когато бях... - Прочисти гърлото си. - ... в онази дупка в земята,

мислех за теб. Исках да дойдеш да ме спасиш. Знаех, че ти ще успееш да

ме измъкнеш.