i f0e5b820dbf48648

изпитваше глад точно за тази емоция.

Преподобният понечи да каже нещо, но точно в този момент вратата

на офиса му се отвори широко. Влезе жена вампир, но почти веднага се

закова на място. Разкрилата се пред очите й картина вероятно я бе

поразила - две мъжки тела, почти плътно притиснати едно до друго.

Устната на Преподобния кървеше, по устата на Фюри също имаше кръв.

- Излез веднага оттук! - извика Преподобният.

Жената отстъпи назад толкова бързо, че се препъна и удари лакътя си

в рамката на вратата.

- И така, сключихме ли сделка? - попита Фюри, след като тя излезе.

- Ако признаеш, че си член на братството.

- Не съм.

Очите на Преподобния мятаха мълнии.

- Казвам го само за да го знаеш - не ти вярвам.

Изведнъж Фюри разбра, че темата за братството не случайни е

повдигната тази вечер. Притисна тялото на Преподобния към стената.

Силно.

- Питам се как ще се справиш, ако самоличността ти излезе наяве?

- Ние... - Преподобният си пое дъх на пресекулки - току- що

сключихме сделка.

Бъч вдигна поглед, когато жената, която бе изпратил да потърси

Фюри, се върна. Покупката на червения дим обикновено се осъществяваше

бързо, а ето че сега бяха минали цели двайсет минути.

- Приятелят ми все още ли е там? - попита Бъч и разсеяно отбеляза,

че тя разтрива лакътя си.

- О, да, там е. - Тя му се усмихна сковано и той изведнъж осъзна, че

пред него стои вампир. Те винаги се усмихваха така - просто разтягаха

устни, - когато бяха сред хора.

Беше привлекателна с дългата руса коса и черната кожа, обгръщаща

плътно гърдите и хълбоците й. Когато седна до него, долови мириса й и се

замисли за секс за първи път от... е, откакто бе срещнал Мариса през

лятото.

Отпи голяма глътка и пресуши скоча в чашата си. След това спря

поглед на гърдите й. Да, в главата му се въртяха единствено мисли за

секс, но това бе по-скоро физически рефлекс, отколкото нещо друго.

111

Интересът му към тази жена не бе като този към Мариса. Когато ставаше

въпрос за нея, нуждата му бе... всепоглъщаща. Нещо, което бе от

значение.

Жената до него го стрелна с очи, като че ли бе усетила посоката на

мислите му.

- Приятелят ти може да се забави малко.

- Така ли?

- Тъкмо бяха започнали.

- С покупката?

- Със секса.

Бъч вдигна рязко глава и погледът му прикова нейния.

- Моля?

- О... - Тя смръщи вежди. - Вие двамата да не би да сте заедно?

- Не, не сме заедно - отсече той. - Какви ги дрънкаш, по дяволите?

- Да, и аз реших, че не може ла си такъв. Обличаш се добре, но

нямаш такова излъчване.

- Приятелят ми също не си пада по мъже.

- Сигурен ли си?

Той се замисли за дадената от Фюри клетва за въздържание и започна

да се чуди.

Нямаше значение. Имаше нужда от друго питие. Не искаше да се

меси в работите на Фюри. Вдигна ръка и направи знак на сервитьорката,

която бързо дотича.

- Още един двоен скоч - каза. За да бъде учтив, се обърна към жената

до себе си: - Искаш ли нещо?

Ръката й се озова на бедрото му.

- Всъщност, да. Но тя не може да ми го даде.

Когато сервитьорката се отдалечи, Бъч се облегна назад и протегна

напред и двете си ръце отвори се за нея. Тя прие поканата и се облегна на

него, а ръката й се придвижи по-нагоре по бедрото му. Тялото му се

раздвижи - първият признак за живот от месеци - и през главата му мина

мисълта, че може би ще успее да изхвърли Мариса от мислите си, ако

отново прави секс.

Жената продължаваше да го гали през панталоните, а той я гледаше с

едва ли не клиничен интерес. Знаеше накъде отиват нещата. Щеше да

прави секс с нея в една от частните бани. Щяха да са му необходими

около десет минути. Щеше да я съблече, да свърши и после да си плюе на

пение.

Бе правил секс по тази бърза процедура стотици пъти през живота си.

Това бе всъщност мастурбация, маскирана като секс. Не бе кой знае какво.

Замисли се за Мариса... и усети как сълзите напират в очите му.

Жената до него се раздвижи и застана така, че гърдите й се отпуснаха

върху ръката му.

- Да отидем отзад, татенце.

Постави дланта си върху нейната, която продължаваше да гали

слабините му, а тя замърка като котка в ухото му. Това продължи, докато

не отмести ръката й.

112

- Съжалявам. Не мога.

Жената се отдръпна и го изгледа така, сякаш го подозираше, че си

играе с нея. Бъч я гледаше в отговор, без да мигне.

Не беше готов да каже, че няма да прави секс никога повече.