i f0e5b820dbf48648

Страхотно. Сега можеше да прибави и този белег към нещата, за

които не искаше да чуе и дума от устата на съучениците си.

Когато излезе от банята, увил хавлия около кръста си, всички

момчета, дори Блейлок, стояха на групичка. Гледаха го задружно и

107

мълчаливо, а той се питаше дали вампирите имат стаден инстинкт като

например вълците и кучетата, които се движат на глутници.

Те продължаваха да го гледат втренчено и той си помисли: „Хм, да,

това тук е потвърждението. "

Наведе глава и отиде до шкафчето си с отчаяното желание денят най-

после да свърши.

***

Беше около три часът сутринта. Фюри вървеше бързо по Десета улица

към „Зироу Сам". Бъч го чакаше пред входната врата от хром и стъкло,

отпуснат лениво въпреки студа. Изглеждаше добре в дългото кашмирено

палто и шапката е надпис „Ред Сокс", нахлупена ниско над очите.

Анонимен, но добър външен вид.

- Как вървят нещата? - попита Бъч, след като си стиснаха ръце.

- Нощта е пълна катастрофа, що се отнася до борбата ни с лесърите.

Все още не сме открили нито един. Но ти благодаря за компанията,

приятелю, имам нужда от нея.

- Няма проблем. - Бъч нахлупи шапката с името на любимия си отбор

още по-ниско. Също като братята, не искаше да бие на очи. Като детектив

от отдел „Убийства" беше помогнал за изпращането в затвора на доста

наркодилъри, така че бе по-добре да не се забелязва.

Влязоха в клуба. Техно музиката гърмеше и изопваше нервите. Също

както и ярките светлини и всичките хора, насъбрали се вътре. Фюри си

имаше своите причини да дойде, а Бъч бе прието любезен с него.

- Това местенце е просто „превъзходно" - каза ченгето, докато го

оглеждаше един мъж, облечен в розов костюм и гримиран в подходящи

тонове. - Предпочитам да си имам работа с наркодилъри и бели боклуци и

да пия бира пред тази псевдокултура на двайсети век.

Като стигнаха до онази част на заведението, отредена за ВИП

персони, сатененото въже бе спуснато веднага, за да мотат да минат.

Фюри кимна на охраната, после хвърли поглед на Бъч.

- Няма да се бавя.

- Знаеш къде да ме намериш. Ченгето се запъти към тяхната маса, а

Фюри - към задната част. Спря пред двамата мароканци, които охраняваха

личните Покойна Преподобния.

- Ще му предам, че си тук - каза онзи, който стоеше вляво. Само

части от секундата след това Фюри вече бе вътре. Офисът приличаше на

пещера - слабо осветен и с нисък таван. Вампирът, седнал зад бюрото,

изпълваше пространството. Особено Когато се изправи на крака.

Преподобният бе висок цели два метра. Прическата ирокез му

подхождаше толкова, колкото и скъпият италиански костюм. Лицето му бе

безмилостно и интелигентно и му отреждаше точно мястото, което

заемаше, в този опасен бизнес. Очите му обаче…

Не отговаряха на останалото. Бяха странно красиви, с цвета а на

аметиста - тъмновиолетови и проблясващи.

- Връщаш се толкова бързо? - попита той с нисък и гърлен глас, по-

108

неприветливо от обикновено.

„Ще взема стоката и ще побързам да изчезна", помисли си Фюри.

Извади пачка банкноти и отдели три от най-едрите. Остави и хиляда

долара върху хромовото бюро.

- Два пъти повече от обикновено. И искам количеството да бъде

разделено на четири равни части.

Преподобният се усмихна студено и обърна глава наляво.

- Рели, дай му каквото иска. И прибери парите. - Един от

подчинените му изникна от полумрака и се скри през малката врата в

далечния ъгъл на стаята.

Останаха сами. Преподобният излезе бавно иззад бюрото, движеше

се, сякаш във вените му течеше гориво, целия излъчваше мощ. Приближи

се толкова плътно до Фюри, че го принуди да пъхне ръце в джобовете на

палтото си и да хване един от пистолетите си.

- Сигурен ли си, че не те интересуват някои от по-силните вещества?

- попита Преподобният. - Червеният дим е за онези, които вземат малки

дози.

- Ако исках нещо друго, щях да ти кажа.

Вампирът се закова пред него. Прекалено близо. Фюри смръщи

вежди.

- Някакъв проблем ли има?

- Имаш красива коса, знаеш ли? Като на жена е. Всичките тези

различни цветове. - Гласът на Преподобния беше странно хипнотизиращ, а

тъмнолилавите му очи - коварни. - Като говорим за жени, чух, че не се

ползваш от услугите на моите дами тук. Вярно ли е?

- Защо това те интересува?