Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

- Просто искам да съм сигурен, че нуждите ти са задоволени.

Дяволски важно е клиентът да е доволен. - Приближи се дори още повече

и кимна по посока на скритата в палтото ръка на Фюри. - Държиш

пистолет, нали? Страхуваш ли се от мен?

- Просто искам да съм сигурен, че ще мога да се погрижа за теб.

- О, така ли?

- Да. В случай че имаш нужда от изкуствено дишане ,,Глок" в уста.

Преподобният се усмихна широко и кучешките му зъби проблеснаха.

- Знаеш ли, чух онази клюка... че един от членовете на братството се

бил обрекъл на въздържание. Да, представи си, воин, който може и без

секс. Чух и някои други неща за този вампир. Че бил само с един крак. И

имал близнак, който бил белязан и социопат. Да не би случайно да

познаваш този брат?

Фюри поклати глава.

- Не.

- Ха! Странно, виждал съм те тук с мъж, който като че ли носи маска,

подходяща за Хелоуин. Всъщност виждал съм те в компанията на двама

едри типове, които отговарят на описанието, което чух. Не мислиш ли...

- Направи ми услуга и ми донеси стоката. Ще чакам отвън. - Фюри се

обърна. От самото начало бе в лошо настроение и разочарован, защото

тази нощ не бе участвал в схватка и кървеше вътрешно, задето Бела го бе

109

отхвърлила. Моментът не бе подходящ за конфликти. Нервите му бяха

опънати като въжета.

- Да не би да се въздържаш, защото предпочиташ мъже?

Фюри хвърли гневен поглед през рамо.

- Какво ти става тази вечер? Винаги си бил нетърпим, но сега си

истински задник.

- Знаеш ли, може би просто имаш нужда от секс. Лично аз не си

падам по мъже, но мисля, че мога да ги намеря подходящ.

Фюри избухна. За втори път в рамките на двайсет и четири часа.

Прекоси бързо офиса, хвана Преподобния за реверите на костюма „Гучи",

прикова го към стената и се облегна на гърдите му.

- Защо ме предизвикваш?

- Ще ме целунеш преди секса ли? - прошепна Преподобният, все още

играещ си с него.- Искам да кажа, това е най-малкото, което можеш да

направиш, като се има предвид, че се познаваме само професионално. Или

не си падаш по любовната игра?

Върви по дяволите.

- Е, това наричам оригинален отговор. Очаквах нещо по-интересно от

теб.

- Добре. Как ти се струва това?

Фюри го целуна ожесточено - допирът бе по-скоро нещо като удар в

лицето и нямаше дори и намек за сексуалност. Напрани го само за да

изтрие самодоволното изражение от лицето на копелето. Получи се.

Преподобният замръзна и изръмжа и Фюри разбра, че му е изиграл номер.

Но просто за да е сигурен, че урокът е научен, захапа силно долната му

устна между кучешките си зъби.

Като усети кръвта върху езика си, отстъпи назад. Челюстта му увисна.

Шокиран, каза:

- Я виж ти, поглъщач на грехове.

Като чу последните му думи. Преподобният изведнъж стана сериозен.

В последвалата тишина той като че ли обмисляше как може

правдоподобно да отрече.

Фюри поклати глава.

- Дори не се и опитвай. Вкусвам го. Усещам го.

Аметистовите очи се присвиха.

- Политически правилният термин е симпат.

Фюри го стисна здраво, но това бе просто рефлекс. Боже! Симпат.

Тук, в Колдуел. Живееше сред тях. И се опитваше да се представя за

обикновен цивилен.

Тази информация бе важна, съществена. Последното, от което Рот

имаше нужда, беше още една гражданска война сред вампирите.

- Трябва да отбележа нещо - каза тихо Преподобният. - Ако ме

издадеш, ще изгубиш доставчика си. Помисли за това. И откъде ще вземаш

онова, от което имаш нужда, ако мен ме няма?

Фюри гледаше втренчено във виолетовите му очи и мислеше за

последиците. Щеше да предаде новината на братството веднага щом се

прибереше у дома и щеше да наблюдава внимателно Преподобния.

110

Колкото до това да го издаде... Гоненията, на които симпатите бяха

подложени през столетията, винаги му се бяха стрували несправедливи -

при условие че не прибягваха до мръсните си трикове. А Преподобният

управляваше клуба поне от пет години, без да е имало проблеми, свързани

с поведението на симпатите.

- Ще сключим малка сделка - каза Фюри и му отвърна със същия

втренчен и нетрепващ поглед. - Аз ще си държа устата затворена, а ти ще

седиш мирно и тихо. И няма да се опитваш отново да ми пробутваш

мръсни номера. Няма да ти позволя да изсмучеш чувствата и емоциите ми,

както се опита преди малко, ясно ли е? Искаше да ме ядосаш, защото

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы