i f0e5b820dbf48648

- Всъщност не е така - подхвърли през рамо.

***

„Понякога трябва да започнеш от начало", помисли си О., докато

тичаше през гората.

На около триста метра от мястото, където бе оставил пикапа

дърветата отстъпваха място на равна ливада. Той спря, докато все още бе

в прикритието на боровете.

Отвъд бялото одеяло на снега се намираше къщата на съпругата му. В

чезнещата светлина на деня домът й бе съвършената американска мечта,

олицетворение на благополучие го на средната класа. Единственото, което

липсваше, бе пушекът, излизащ от комина, изграден от червени тухли

Извади бинокъла си и огледа района, след това го фокусира върху къщата.

Видя много следи от гуми по алеята и от стъпки, които водеха до входната

врата, което го разтревожи и го накара да мисли, че жилището вече има

нов собственик, който се е нанесъл наскоро. Но вътре видя мебелите,

които познаваше от предишните си посещения.

Остави бинокъла да палне на гърдите му и клекна. Щеше да я чака

тук. Ако беше жива, щеше да се върне. Или поне онзи, който се грижеше

за нея, щеше да дойде да вземе част от нещата й. А ако беше мъртва,

някой щеше да започне да изнася вещите й.

Е, поне се надяваше нещо от това да стане. Не разполагаше с никаква

друга следа. Не знаеше името й, нито къде живее семейството й. Не

можеше да се досети на кое друго място да я търси. Втората възможност

бе да излезе на лов и да разпитва цивилните за нея. Тъй като напоследък

не бе отвличана друга жена вампир, за нея със сигурност се говореше сред

собствената й раса. Проблемът бе, че това можеше да му отнеме

седмици... И дори месеци. А на информацията, изтръгната с бруталност,

не винаги можеше да се разчита.

Не, вероятно щеше да постигне по-добри резултати, ако наблюдава

къщата й. Щеше да седи и да чака, докато нещо не се случеше и някой не

го заведеше обратно при нея. А може би задачата му щеше да бъде

улеснена от появата на белязания брат.

106

Това би било просто съвършеното развитие на нещата.

О седна на петите си, без да обръща никакво внимание на силния

вятър.

Господи... Надяваше се, че е жива.

19

Джон стоеше с наведена глава и се опитваше да запази спокойствие.

Съблекалнята бе пълна с пара, гласове и звуци, характерни за шляпането

на мокри хавлии по голи гърбове. Обучаващите бяха захвърлили потните

си бели одежди и вземаха душ, след което щяха да хапнат и да отидат в

класната стая за уроците.

Всичко, което се разиграваше в съблекалнята, бе типично за момчета

на тяхната възраст, с изключение на силното нежелание на Джон да се

съблече гол. Макар всички други да бяха с неговото телосложение,

сцената бе неговият кошмар от гимназията. Или поне докато не се отърва

от образователната система при навършването на шестнайсетата си

година. В момента бе и смъртно уморен, затова нямаше енергия да се

справи със ситуацията.

Предполагаше, че е вече полунощ. Обаче се чувстваше така, сякаш е

четири часът сутринта. Тренировките бяха изтощителни за него. Нито

едно от другите момчета не бе силно, но всички можеха да се справят със

заемането на бойните стойки, с които ги запознаваха Фюри и Тор. На

някои дори им се удаваха напълно естествено. А Джон бе истинска

катастрофа. Краката му бяха бавни, ръцете му винаги се оказваха на

грешното място и в неподходящия момент, липсваше му физическа

координация. Независимо колко се стараеше, не можеше да запази

равновесие. Тялото му беше като торба, пълна с вода - не приемаше

нужната форма.

- По-добре ще е да побързаш - каза Блейлок. - Остават само още осем

минути.

Джон хвърли поглед към банята и душовете. Те още работеха, но

нямаше никой вътре - поне доколкото можеше да види. Съблече бързо

белите си дрехи, свали бандажа и забърза към...

По дяволите. Леш беше в ъгъла. Сякаш го причакваше.

- Хей, великане - каза провлечено, - наистина ни показа едно-две

неща...

Неочаквано млъкна и втренчи поглед в гърдите на Джон.

- Ти, лайно такова! - извика и излезе като вихрушка от банята. Джон

сведе поглед към кръглия белег над лявата си гръд - онзи, който имаше

по рождение... Същият, за който Тор му бе казал, че членовете на

братството получават при приемането си в него.