i f0e5b820dbf48648

И със сигурност не разбираше защо е така завладян от Мариса.

Знаеше само, че старият му навик да си доставя удоволствие със случайни

жени нямаше да сработи. Не и тази вечер.

Внезапно се разнесе гласът на Фюри, победил заобикалящия ги шум.

- Хей, ченге, искаш ли да останеш? Или ще си тръгнем? Бъч вдигна

поглед. Забави се е отговора, докато си задаваше въпроси относно

приятеля си.

Жълтите очи на брата се присвиха.

- Какво има, ченге?

- Готов съм да тръгваме - каза Бъч и неудобният момент отмина.

Докато Бъч се надигаше от мястото си, Фюри изгледа жената.

Погледът му бе твърд, неумолим. И й казваше на всяка цена да си държи

устата затворена.

„О!- помисли си Бъч, докато вървяха към вратата. - Значи Фюри

наистина бе гей".

20

Часове по-късно тих стържещ звук изтръгна Бела от съня. Хвърли

поглед към прозореца и видя, че стоманената щора се спуска. Което

означаваше, че зората скоро ще изгрее.

Тревогата натежа в гърдите й. Погледът й се спря на вратата. Искаше

Зейдист да влезе през нея, да е сигурна, че е здрав и невредим. Макар да

изглеждаше съвсем добре, когато излезе, знаеше, че го бе принудила да

премине през ада заради нея.

Легна по гръб и се замисли за посещението на Мери. Как Зейдист

беше усетил нуждата й от приятел? Фактът, че бе отишъл при Мери и...

Без никакво предупреждение вратата на спатията се отвори широко.

Бела седна рязко в леглото и придърпа завивките до брадичката си.

Но изпита огромно облекчение, когато видя сянката на Зейдист да пада

върху прага.

- Аз съм - каза той с дрезгав глас. Като влезе, тя видя, че държи

поднос и че е преметнал нещо през рамо. Сак. Имаш ли нещо против да

включа осветлението?

- Здравей... - „Толкова се радвам, че се върна у дома ж и здрав. " -

Не.

Той запали няколко свещи и тя премигна, за да свикнат очи й с

рязката промяна от мрак към светлина.

- Донесох ти някои неща от дома ти. - Остави подноса с храната на

нощното шкафче и отвори сака. - Дрехи и яке. И шишето шампоан, което

бе в банята ти. Четка за коса. Обувки, Чорапи, за да държат краката ти

топли. И дневника ти - не се тревожи, не съм прочел нищо от него.

113

- Щях да съм изненадана, ако беше. Мисля, че мога да ти имам

доверие.

- Не, неграмотен съм.

Очите й проблеснаха.

- Както и да е - гласът му бе твърд като здраво стиснатата му челюст,

- реших, че ще искаш някои от вещите си.

Остави сака на леглото до нея. Тя просто седеше и го гледаше. Но

накрая, победена, протегна ръка към него. Зейдист трепна и се отдръпна, а

тя се изчерви и погледна какво й бе донесъл.

Видът на вещите й я напрегна. И особено дневникът й.

Но се успокои, когато извади червения си пуловер, допря го до

лицето си, вдъхна миризмата му и долови аромата на парфюма, който

винаги използваше. И... да, четката й за коса - нейната четка, любимата й,

онази с широката квадратна глава и металните зъби. Грабна шишето с

шампоана, отвори го и вдъхна мириса му. Ах... „Биотерм". Ароматът на

тази марка нямаше нищо общо с мириса на онзи, който лесърът я караше

да използва.

- Благодаря ти. - Гласът й трепереше. Извади дневника си. - Много,

много ти благодаря.

Погали кожената му подвързия. Нямаше да го отвори. Не сега. Но

скоро...

Вдигна поглед към Зейдист.

- Ще... ме заведеш ли в дома ми?

- Да. Мога да го уредя.

- Страхувам се да отида там, но вероятно трябва да го направя.

- Само ми кажи кога.

Събрала смелост, изведнъж решила да зачеркне от списъка със задачи

някои от най-неотложните, Бела каза:

- Тази вечер след падането на мрака.

- Добре. - Посочи подноса. - А сега се нахрани.

Без да обърне внимание на храната, тя го загледа как влиза в

гардероба и прибира оръжията. Той полагаше особени грижи за тях

преглеждаше ги старателно... тя се питаше къде ли е бил и какво ли е

правил. Дланите му бяха чисти, но по горната част на ръцете му имаше

черна кръв.

Беше убивал тази нощ.

Предполагаше, че смъртта на който и да е лесър трябва да я радва.

Но всъщност се интересуваше повече от състоянието на Зейдист, който

вървеше към банята, преметнал чист анцуг през ръката си.

А също и от... тялото му. Той се движеше като диво животно в най-

добрия смисъл на думата. Движенията му бяха грациозни и смъртоносни.