i f0e5b820dbf48648

Той смръщи вежди. Очите му останаха затворени.

Аз също мислех за теб.

- Така ли? - Той преглътна, а тя каза:

- Нима?

- Да. В някои дни... можех да мисля единствено за теб.

Бела усети, че очите й се навлажняват. Приближи се към него и

облегна глава на рамото му.

- Сериозно? - Той не отговори и тя настоя:

- Защо?

Огромните му гърди се издуха. Издиша шумно.

- Исках да те спася. Това е всичко.

О! Значи просто си е вършел работата.

Бела отдръпна ръката си и се извърна от него.

- Е... благодаря ти, че дойде за мен.

В настъпилата тишина Бела гледаше как гори свещта върху нощното

шкафче. Пламъкът във формата на сълза се полюшваше - така прекрасен и

грациозен...

Гласът на Зейдист бе тих.

- Знаех, че си уплашена и сама, и това не ми харесваше. Че някой те е

наранил. Не можех да позволя това да... продължи

116

Бела спря да диша и погледна през рамо.

- Не съм мигнал през тези шест седмици продължи шепнешком той. -

Когато затворех очи, виждах теб и само теб. Ти ме викаше да ти помогна.

Лицето му бе твърдо, но гласът му бе тих и така прекрасен като

пламъка на свещта.

Зейдист обърна глава към нея и отвори очи. Погледът му изразяваше

множество чувства.

- Не знаех дали е възможно да оцелееш толкова дълго. Бях сигурен,

че си мъртва. Но после открихме мястото и аз те извадих от дупката.

Когато видях какво са ти сторили...

Бела се обърна бавно към него - не искаше да го изплаши е някое

рязко движение и да го накара да се отдръпне.

- Не помня нищо.

- Това е добре.

- Някой ден... Ще трябва да узная. Ще ми разкажеш ли тогава?

Той затвори очи.

- Ако наистина искаш да знаеш подробностите.

Мълчаха известно време, после Зи се обърна на една страна и се

доближи до нея.

- Не ми се иска да питам, но как изглежда той? Можеш ли да си

спомниш нещо характерно?

„Помня много неща - помисли си тя. - Прекалено много. "

- Той... боядисва косата си кестенява.

- Какво?

- Сигурна съм. Всяка седмица се затваряйте в банята и оттам се

разнасяше мирисът на химикали. А между боядисванията, корените му

побеляваха. Едва се забелязваше, но имаше бяла ивица точно до кожата на

главата му.

- Но аз мислех, че приемат изсветляването като нещо добро. Като

знак, че са служили дълго на обществото.

- Не знам. Мисля, че той заемаше... или заема висок пост. Доколкото

можех да чуя от дупката, другите лесъри внимаваха изключително много с

него. И го наричаха О.

- Нещо друго?

Тя потрепери, потопила се отново в кошмара.

- Той ме обичаше.

От гърлото на Зейдист излезе грозно ръмжане. А на нея звукът много

й хареса. Караше я да се чувства защитена. Даваше й сили да продължи да

говори.

- Лесърът казваше, че ме обича, и мисля, че бе вярно. Беше обсебен

от мен. Издиша бавно в опит да успокои блъскащото в гърдите си сърце. -

В началото се ужасявах от него, но след време започнах да използвам

чувствата му срещу него. Исках да го нараня.

- И успяваше ли?

- Понякога, да. Карах го да... плаче. Изражението на Зи бе странно.

Той като че ли... ревнуваше.

- А ти какво чувстваше тогава?

117

- Не искам да кажа.

- Защото ти беше добре?

- Не искам да мислиш, че съм жестока.

- Жестокостта е нещо различно от отмъщението.

Това вероятно бе вярно за света на воините.

- Не съм сигурна, че съм съгласна с думите ти.

Черните му очи се присвиха.

- Но има такива, които ще изпълнят разплата заради теб. И ти го

знаеш, нали?

Представи си как той излиза в нощта, за да залови лесъра, и не можа

да понесе мисълта, че е възможно да бъде ранен. После си представи брат

си, изпълнен с гняв и гордост, също готов да разкъса убиеца.

- Не... Не искам да правиш това. Нито ти, нито Ривендж, нито който

и да е...

През стаята мина течение - сякаш се отвори прозорец. Тя се огледа и

осъзна, че студената вълна идва от тялото на Зейдист.

- Имаш ли партньор? - попита той рязко.

- Защо... О, не, Ривендж е мой брат. Не партньор.

Огромните му рамене се отпуснаха. Но после той смръщи вежди.

- А имала ли си някога?

- Партньор ли? За кратко. Но не се получи.

- Защо?

- Заради брат ми. - Направи пауза. - Всъщност това не е вярно. Но

когато се оказа, че партньорът ми не може да се мери с Рив, изгубих

уважение към него. А после... Той остави подробности за нашата връзка

да се разчуят във висшата класа и нещата станаха... доста сложни.

Всъщност бяха станали ужасни. Разбира се, репутацията на мъжа бе

останала непокътната, но нейната се бе разбила на пух и прах. Може би