i f0e5b820dbf48648

които отговориха на ласките й - топли и влажни. Езиците им се

преплетоха за кратко... и после той бе в устата й - галеше, търсеше.

Бела усети как желанието му се събужда, как горещината и нуждата в

огромното му тяло нарастват. Жадуваше той да протегне ръка и да я

притисне към себе си. Обаче той не го направи. Тя се отдръпна и го

погледна. Бузите му горяха, очите му блестяха. Изгаряше от желание за

нея, но не направи нищо, за да засили близостта им. И нямаше да направи.

- Искам да те докосна - каза Бела.

Но когато вдигна ръка, той замръзна и стисна силно китката й. Тя

усещаше страха, който се надигаше в него и го правеше напрегнат. Зачака

го да реши. Не искаше да го притиска.

Хватката му бавно се отпусна.

- Само... не бързай толкова.

- Обещавам.

Започна от ръката му - прокарваше пръсти нагоре и надолу по

гладката му, лишена от косми кожа. Той следеше движенията й с

подозрителен поглед, от който тя не се обиждаше. Мускулите му

трепваха, когато ги докоснеше. Галеше го бавно, за да му позволи да

свикне с докосването й, и когато се увери, че ласките й вече не

120

предизвикват смущение и неудобство се наведе и притисна устни към

бицепса му. После целуна рамото му. Ключицата му и най-накрая -

мястото малко над гърдите му.

Устните й се спуснаха към зърната му.

Когато вече бяха близо до сребърната халка с малката топчица тя

вдигна поглед към него. Очите му бяха толкова широко отворени, че

изглеждаха почти напълно изтъкани от бяло. Черните ириси бяха просто

незабележими кръгчета.

Искам да те целуна тук - каза тя. - Съгласен ли си?

Той кимна и облиза устни.

В мига, в който устните й го докоснаха, тялото му се изви в рязко

конвулсивно движение. Тя не спря. Засмука зърното ведно с халката и

завъртя езика си около него.

Зейдист изстена ниският гърлен звук се зараждаше още в гърдите му.

След това си пое въздух със съскаме. Главата му се отпусна върху

възглавницата, но той я наклони под ъгъл, така че да може да продължи да

я наблюдава.

Тя остави зърното да се изплъзне от устата й, после го подръпна с

устни и тялото му се изви в дъга. Отново се заигра със зърното му и не

спря. докато той не стисна завивките, свил ръце и юмруци.

- О... по дяволите. Бела... - Дишаше учестено, от него се и излъчваше

силна топлина. - Какво правиш с мен?

- Искаш ли да престана?

- Или това, или нека ласките ти бъдат по-груби.

- Какво ще кажеш за още малко?

- Да...

Тя продължи да си играе с халката и зърното му, да ги засмуква и да

върти език около тях, докато бедрата му не започнаха и потрепват.

Погледна към мъжествеността му и наруши ритъма на ласките си.

Ерекцията му бе огромна и плътно очертана от тънката ма крия на анцуга.

Боже! Беше... невероятен.

Усети влага между краката си. Вдигна поглед към очите му. Те

продължаваха да бъдат широко отворени. На лицето му последователно се

изписваха благоговение, шок и сексуален глад.

Плъзна тяло нагоре по неговото и постави палеца си в устата му.

- Смучи ме.

Той го засмука силно и продължи да я наблюдава. Скоро щеше да го

обземе луда треска, тя усещаше приближаването й. Страстта се събираше

в него и напираше да прелее. Желаеше го! Искаше той да я завладее и да

избухне в нея.

Отдръпна устата си от зърното му, издърпа палеца си и го замени с

езика си. При това нейно нашествие в него той нададе див стон и тялото

му потрепна неудържимо.

Искаше той да отпусне юмруци и да я докосне, но не можеше да чака

повече. Този път, техният първи, тя трябваше да поеме контрола. Избута

завивките, притисна гърдите си в неговите и го възседна.

Но той замръзна веднага щом усети тялото й върху своето и престана

121

да отговаря на целувките й.

- Зейдист?

Той я бутна с такава сила, че тялото й отскочи от матрака.

Зейдист скочи от леглото, задъхваш се като от силна умора. Тялото

му бе хванато в капана на времето между миналото и настоящето и той се

чувстваше като разпънат между двете.

Част от него искаше дори повече от това, което Бела му даваше.

Умираше от желание да изживее насладата на първата си истинска

възбуда. Усещането бе невероятно. Като откровение ние. Единственото

хубаво нещо, което бе изпитвал от... раждането си.

О, Скрайб Върджин, сега разбираше защо мъжете са готови да