старание и прецизност на мястото й на стената.
- Изглеждаш добре. Как се чувстваш?
- Много по-добре.
Защото се бе нахранила от Зейдист.
- И така... Какво има? - попита той и се опита да не си я представя
как пие от вената на близнака му.
Без да отговори, тя отиде до френските прозорци, а халата се
влачеше по мраморния под зад нея като сянка. Косата и с дължина до
кръста се полюшваше в такт с движенията на хълбоците й и галеше нежно
копринената материя. Гладът го връхлетя и той започна да се моли тя да
не усети миризмата му.
125
- О, Фюри, погледни луната. Почти пълна е. - Тя докосна леко
стъклото, после ръката й се спря на рамката. - Иска ми се да можех...
- Да излезеш навън? Да ти донеса ли палто?
Тя му се усмихна през рамо.
- Нямам обувки. Ще ти донеса. Остани тук.
Само след секунди се върна с чифт ботуши, обточени с кожа, и
викторианска пелерина, която Фриц бе измъкнал от някой гардероб в
къщата.
Наистина си бърз - каза Бела, докато той загръщаше раменете и в
яркочервеното кадифе. Фюри коленичи пред нея.
- Позволи ми да те обуя.
Тя повдигна едното си коляно и той плъзна крака й в ботуша, като се
опита да не мисли за това, колко нежна е кожата на глезена й. И колко
много го възбуждаше мирисът на тялото й. Или как би могъл да разтвори
халата й...
- А сега ми дай другия - каза с дрезгав глас.
След като и двата ботуша бяха на краката й, той отвори вратата и
двамата излязоха навън заедно. Снегът, който покриваше терасата,
заскърца под краката им. Като стигнаха края на моравата, Бела се загърна
още по-плътно в пелерината и вдигна поглед. Дъхът излизаше от устата й
на бели облачета, а вятър u си играеше с червената кадифена наметка,
сякаш я галеше.
- Зората наближава - каза тя. - Да.
Фюри се питаше за какво ли искаше да разговарят, но после лицето й
стана сериозно и той разбра защо бе дошла при него. Зейдист. Разбира се.
- Искам да те питам нещо за него - прошепна. - За близнака ти.
- Какво искаш да знаеш?
- Как е станал кръвен роб?
О, Боже... Не искаше да говори за миналото.
- Фюри? Ще ми разкажеш ли? Бих могла да питам и него, но...
О, по дяволите. Нямаше причина да не й отговори.
- Бавачката го отвлече, когато бе само на седем месеца. Не можахме
никъде да ги открием. После научих, че е умряла две години след това. По
онова време той вече е бил продаден в робство.
- Трябва да е било много трудно за цялото ви семейство.
- Да... Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Смърт без
тяло, което да бъде погребано.
- А докато... е бил кръвен роб... - Пое си дълбоко дъх. - Знаеш ли
какво му се е случило?
Фюри потри тила си. Като видя, че се колебае, тя каза:
- Не говоря за белезите или за принудителното пиене от кръвта му.
Искам да знам за... Какво друго му е било причинено?
- Виж, Бела...
- Трябва да знам.
- Защо? - Макар че вече знаеше отговора. Искаше да прави секс със
Зи, дори вероятно вече бе опитала. Това бе причината за въпросите й.
- Просто трябва да знам.
126
- По-добре е да питаш него.
- Той няма да ми каже и ти го знаеш. - Постави ръка върху неговата.
- Моля те. Помогни ми да го разбера.
Фюри продължи да мълчи. Казваше си, че държи устата си затворена,
защото уважава правото на Зи да има своите тайни, и това бе вярно. Само
една малка част от него не искаше да й помогне да вкара Зи в леглото си.
Бела стисна ръката му.
- Каза ми, че е бил връзван. И че не може да понася жената да е
върху него... - Млъкна. - Какво му е било сторено?
Зейдист бе говорил за робството си с нея? Фюри изруга тихо.
- Бил е използван не само за хранене. Но това е всичко, което ще ти
кажа.
- О, Боже! - Тялото й се отпусна, раменете й хлътнаха. - Просто
исках да го чуя от някого. Трябваше да знам със сигурност.
Подухна студен вятър. Фюри си пое дълбоко дъх, но все още
чувстваше, че се задушава.
- По-добре да се прибереш, преди да си настинала. Тя кимна и тръгна
към къщата.
- Ти няма ли да дойдеш?
Той не гледаше след нея, но чу входната врата да се затваря. Пъхна
ръце дълбоко в джобовете си и зарея поглед над заснежената морава.
После затвори очи и видя миналото.
Веднага щом премина през преобразяването, Фюри започна да търси
близнака си. Обиколи цялата Древна страна в търсене на семейства,
достатъчно богати да държат слуги. На няколко пъти чу мълвата за мъж с