Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

старание и прецизност на мястото й на стената.

- Изглеждаш добре. Как се чувстваш?

- Много по-добре.

Защото се бе нахранила от Зейдист.

- И така... Какво има? - попита той и се опита да не си я представя

как пие от вената на близнака му.

Без да отговори, тя отиде до френските прозорци, а халата се

влачеше по мраморния под зад нея като сянка. Косата и с дължина до

кръста се полюшваше в такт с движенията на хълбоците й и галеше нежно

копринената материя. Гладът го връхлетя и той започна да се моли тя да

не усети миризмата му.

125

- О, Фюри, погледни луната. Почти пълна е. - Тя докосна леко

стъклото, после ръката й се спря на рамката. - Иска ми се да можех...

- Да излезеш навън? Да ти донеса ли палто?

Тя му се усмихна през рамо.

- Нямам обувки. Ще ти донеса. Остани тук.

Само след секунди се върна с чифт ботуши, обточени с кожа, и

викторианска пелерина, която Фриц бе измъкнал от някой гардероб в

къщата.

Наистина си бърз - каза Бела, докато той загръщаше раменете и в

яркочервеното кадифе. Фюри коленичи пред нея.

- Позволи ми да те обуя.

Тя повдигна едното си коляно и той плъзна крака й в ботуша, като се

опита да не мисли за това, колко нежна е кожата на глезена й. И колко

много го възбуждаше мирисът на тялото й. Или как би могъл да разтвори

халата й...

- А сега ми дай другия - каза с дрезгав глас.

След като и двата ботуша бяха на краката й, той отвори вратата и

двамата излязоха навън заедно. Снегът, който покриваше терасата,

заскърца под краката им. Като стигнаха края на моравата, Бела се загърна

още по-плътно в пелерината и вдигна поглед. Дъхът излизаше от устата й

на бели облачета, а вятър u си играеше с червената кадифена наметка,

сякаш я галеше.

- Зората наближава - каза тя. - Да.

Фюри се питаше за какво ли искаше да разговарят, но после лицето й

стана сериозно и той разбра защо бе дошла при него. Зейдист. Разбира се.

- Искам да те питам нещо за него - прошепна. - За близнака ти.

- Какво искаш да знаеш?

- Как е станал кръвен роб?

О, Боже... Не искаше да говори за миналото.

- Фюри? Ще ми разкажеш ли? Бих могла да питам и него, но...

О, по дяволите. Нямаше причина да не й отговори.

- Бавачката го отвлече, когато бе само на седем месеца. Не можахме

никъде да ги открием. После научих, че е умряла две години след това. По

онова време той вече е бил продаден в робство.

- Трябва да е било много трудно за цялото ви семейство.

- Да... Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Смърт без

тяло, което да бъде погребано.

- А докато... е бил кръвен роб... - Пое си дълбоко дъх. - Знаеш ли

какво му се е случило?

Фюри потри тила си. Като видя, че се колебае, тя каза:

- Не говоря за белезите или за принудителното пиене от кръвта му.

Искам да знам за... Какво друго му е било причинено?

- Виж, Бела...

- Трябва да знам.

- Защо? - Макар че вече знаеше отговора. Искаше да прави секс със

Зи, дори вероятно вече бе опитала. Това бе причината за въпросите й.

- Просто трябва да знам.

126

- По-добре е да питаш него.

- Той няма да ми каже и ти го знаеш. - Постави ръка върху неговата.

- Моля те. Помогни ми да го разбера.

Фюри продължи да мълчи. Казваше си, че държи устата си затворена,

защото уважава правото на Зи да има своите тайни, и това бе вярно. Само

една малка част от него не искаше да й помогне да вкара Зи в леглото си.

Бела стисна ръката му.

- Каза ми, че е бил връзван. И че не може да понася жената да е

върху него... - Млъкна. - Какво му е било сторено?

Зейдист бе говорил за робството си с нея? Фюри изруга тихо.

- Бил е използван не само за хранене. Но това е всичко, което ще ти

кажа.

- О, Боже! - Тялото й се отпусна, раменете й хлътнаха. - Просто

исках да го чуя от някого. Трябваше да знам със сигурност.

Подухна студен вятър. Фюри си пое дълбоко дъх, но все още

чувстваше, че се задушава.

- По-добре да се прибереш, преди да си настинала. Тя кимна и тръгна

към къщата.

- Ти няма ли да дойдеш?

Той не гледаше след нея, но чу входната врата да се затваря. Пъхна

ръце дълбоко в джобовете си и зарея поглед над заснежената морава.

После затвори очи и видя миналото.

Веднага щом премина през преобразяването, Фюри започна да търси

близнака си. Обиколи цялата Древна страна в търсене на семейства,

достатъчно богати да държат слуги. На няколко пъти чу мълвата за мъж с

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы