Читаем i f0e5b820dbf48648 полностью

Дишането му стана плитко и накъсано, дробовете му пламнаха от

липсата на въздух, сърцето му биеше тежко. Чувстваше се така, сякаш

наднича от ръба на дълбока бездна. Нямаше да й каже, нали? Стомахът му

123

се свиваше, но думите излязоха от устата му.

- Тя беше винаги отгоре. Господарката. Когато... идваше за мен,

винаги ме възсядаше. И когато ти, хм, се сгуши на гърдите ми и... Да, при

мен не се получава така.

Потри лице - не толкова за да се скрие от нея, колкото да облекчи

главоболието, което неочаквано започна да го мъчи. Чу как някой издиша

шумно. И осъзна, че е тя.

- Зейдист, толкова много съжалявам. Не знаех...

- Да... По дяволите... Може би ще успееш да забравиш какво казах. -

Трябваше да се отдалечи от нея, преди още нещо да се е изплъзнало от

устата му. - Виж, аз ще...

Какво ти е сторила тя? - Гласът на Бела бе едва доловим. Той я

изгледа твърдо. „О, няма да ти кажа за нищо на света ", помисли си.

Бела направи крачка към него.

- Зейдист, тя... те е вземала против волята ти?

Той се извърна.

- Отивам в залата за тренировки. Ще се видим по-късно.

- Чакай...

- Ще се видим по-късно. Бела. Не мога да... го направя.

Грабна маратонките и МРЗ плейъра си и излезе.

В момента имаше нужда да тича - дълго и уморително. И какво, ако

така нямаше да стигне доникъде? Поне щеше да се изпоти добре и да има

илюзията, че бяга от самия себе си.

21

Фюри хвърли изпълнен с възмущение поглед към другия край на

билярдната маса, където стоеше Бъч и внимателно преценяваше удара си.

Нещо не бе наред с него, но тъй като бе направил три последователни

успешни удара, очевидно проблемите му не бяха свързани с играта.

- Боже, Бъч! Четвърто попадение! Можеш ли да ми кажеш защо

въобще си правя труда да играя с теб?

- Защото надеждата никога не умира. - Бъч гаврътна на една глътка

от скоча, останал в чашата му. - Искаш ди още една игра?

- Защо не. Не бих могъл да претърпя по-голяма загуба.

- Добре, измъчвай се, а аз ще напълня отново чашата си.

Фюри започна да вади топките от джобовете и осъзна какъв е

проблемът. Всеки път, когато той се извърнеше, Бъч втренчваше поглед в

него.

- Какво се върти в ума ти, ченге?

Бъч си наля два пръста малцово уиски „Лагавулин" и отпи голяма

глътка.

- Нищо.

- Лъжеш. Непрекъснато ми хвърляш погледи, откакто сме се върнали

от „Зироу Сам". Защо не изплюеш камъчето?

Лешниковите очи на Бъч срещнаха неговите.

124

- Ти гей ли си, приятелю?

Фюри изтърва осмата топка и сякаш някак отдалече, я чу как отскочи

от мраморния под.

- Какво? Защо мислиш...

- Чух, че доста си се сближил с Преподобния. - Фюри изруга, а Бъч

вдигна черната топка и я остави да се търкулне върху зеленото сукно. -

Виж, на мен ми е все тая дали си гей, или не. Наистина не давам и пукната

пара по кого си падаш. Но ми се иска да знам.

„О, това е просто страхотно", помисли си Фюри. Не само че

изпитваше копнеж по жената, която желаеше близнака му, а сега го

подозираха, че има за гадже откачен симпат.

Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобния,

очевидно имаше голяма уста и... Господи. Бъч вероятно бе споделил

новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка - между тях

нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А щом

веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се

разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.

- Фюри?

- Не, не съм гей.

- Не е нужно да се криеш или нещо подобно.

- Не бих скрил от теб. Просто не съм.

- Да не би да си бисексуален тогава?

- Престани, Бъч. Ако някой от братята има влечение към собствения

си пол, то това е твоят съквартирант. - Като видя широко ококорените от

изненада очи на ченгето, смотолеви: - Хайде сега, със сигурност вече

трябва да си разбрал за Ви. Та ти живееш с него.

- Очевидно, не... О, здравей, Бела.

Фюри се обърна бързо. На прага стоеше Бела, облечена в черен

сатенен халат. Не можеше да откъсне очи от нея. Прекрасното й лице

отново сияеше от здраве, синините ги нямаше и красотата й бе напълно

възстановена. Беше... поразително привлекателна.

- Здравейте - каза тя. - Фюри, мислиш ли, че можем да поговорим?

След като приключите разговора си с Бъч?

Ченге, имаш ли нещо против да прекъснем за малко?

- Не. Няма проблем. Ще се видим по-късно, Бела.

След като Бъч излезе, Фюри закачи билярдната си щека с ненужно

Перейти на страницу:

Похожие книги

Больница в Гоблинском переулке
Больница в Гоблинском переулке

Практика не задалась с самого начала. Больница в бедном квартале провинциального городка! Орки-наркоманы, матери-одиночки, роды на дому! К каждой расе приходится найти особый подход. Странная болезнь, называемая проклятием некроманта, добавляет работы, да еще и руководитель – надменный столичный аристократ. Рядом с ним мой пульс учащается, но глупо ожидать, что его ледяное сердце способен растопить хоть кто-то.Отправляя очередной запрос в университет, я не надеялся, что найдутся желающие пройти практику в моей больнице. Лечить мигрени столичных дам куда приятней, чем копаться в кишках бедолаги, которого пырнули ножом в подворотне. Но желающий нашелся. Точнее, нашлась. Студентка, отличница и просто красавица. Однако я ее начальник и мне придется держать свои желания при себе.

Анна Сергеевна Платунова , Наталья Шнейдер

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Любовно-фантастические романы / Романы