Яростта

Мередит подаде на Бони лист и химикал, тя ги погледна, а после вдигна очи към Мередит и Елена.

— Добре въздъхна, — но кой ще влезе в списъка?

— Ами всички, които биха могли да имат нещо общо с другата Сила. Всеки, който може би е направил нещата, за които знаем: хвърлянето на Стефан в кладенеца, моето преследване, насъскването на кучетата. Както и всеки, който ви е направил впечатление, че се държи странно.

— Мат — заяви Бони и чевръсто го записа. — И Вики. И Робърт.

— Бони! — възкликнаха Елена и Мередит едновременно.

Бони вдигна глава.

— Е, Мат се държи доста странно, както и Вики, вече месеци наред. А Робърт се размотаваше пред църквата преди службата, но въобще не влезе…

— О, Бони, не ставай глупава — сряза я Мередит. — Вики е жертва, не заподозряна. А ако Мат е злата Сила, то аз съм Гърбушкото от Нотр Дам2. Що се отнася до Робърт…

— Добре, зачеркнах ги — нацупи се Бони. — Хайде, да чуем вашите предложения.

— Не, почакай — намеси се Елена. — Бони, почакай за миг. — Замисли се за нещо, което не й даваше мира от известно време, откакто… — Откакто бях в църквата — каза на глас, след като си спомни. — Знаеш ли, Робърт наистина беше отвън пред църквата, когато се криех на балкона на църковния хор. Точно преди кучетата да нападнат, той се изниза, сякаш знаеше какво ще се случи.

— О, но, Елена…

— Не, слушай, Мередит. Видях го и преди, в събота през нощта с леля Джудит. Когато тя му каза, че няма да се омъжи за него, в лицето му имаше нещо… Не зная. Мисля, че е по-добре пак да го включиш в списъка, Бони.

Със сериозно изражение и след кратко колебание момичето отново го записа.

— Кой друг? — попита.

— Ами боя се, че следващият е Аларик — рече Елена. — Съжалявам, Бони, но той всъщност е заподозрян номер едно. — Разказа им за разговора, който бе подслушала сутринта между Аларик и директора на гимназията. — Той не е обикновен учител по история; извикали са го тук поради някаква причина. Знае, че съм вампир и ме търси. А днес, докато кучетата нападаха хората, той стоеше там отстрани и правеше някакви странни жестове. Аларик определено не е такъв, какъвто изглежда, но въпросът е: какво е той? Слушаш ли ме, Мередит?

— Да. Знаеш ли, мисля, че трябва да включиш и госпожа Флауърс в списъка. Спомняте ли си как стоеше на прозореца в пансиона, когато доведохме Стефан, след като го измъкнахме от кладенеца? Но не слезе да ни отвори вратата, помните ли? Беше си доста странно поведение.

Елена кимна.

— Да, а и как ми затваряше телефона, когато се обаждах да търся Стефан. Определено е доста странна, почти не излиза от онази стара къща. Може да е просто изкуфяла старица, но все пак я запиши в списъка, Бони. — Прокара ръка през косата си и я вдигна нагоре. Беше й горещо. О… не точно горещо, но някак си некомфортно както когато ти е топло. Чувстваше се пресъхнала.

— Добре, утре преди училище ще отидем до пансиона — заяви Мередит. — А междувременно какво друго ще правим? Дай да погледна списъка, Бони.

Бони й подаде листа, за да го видят, а Мередит и Елена се надвесиха над него.

„Мат Хъникът

Вики Бенет

Робърт Максуел: Какво е правил около църквата, когато кучетата са нападнали? И какво се е случило онази нощ с лелята на Елена?

Аларик Залцман: Защо задава толкова много въпроси? Защо е бил извикан във Фелс Чърч?

Госпожа Флауърс: Защо се държи толкова странно? Защо не ни отвори, когато Стефан бе ранен?“

— Добре — кимна Елена. — Предполагам, че можем да разберем чии са били кучетата пред църквата днес? Мередит, утре в училище ще наблюдаваш Аларик.

— Аз ще наблюдавам Аларик — рече Бони твърдо. — И ще го изчистя от подозренията, да не се казвам Бони, ако не го направя.

— Чудесно, направи го. Прикрепяме те към него. Мередит може да проучи госпожа Флауърс, а аз ще се заема с Робърт. Колкото до Стефан и Деймън — ами те могат да бъдат прикрепени към всеки, защото могат да използват своите Сили, за да проникват в съзнанието на хората. Освен това този списък въобще не е окончателен. Ще ги помоля да разузнаят из града и да потърсят някакви признаци на Сила или на нещо странно, което става. По-вероятно е те да го разпознаят, отколкото аз.

Елена седна и прехапа разсеяно устната си. Беше пресъхнала. Забеляза нещо, което не й бе правило впечатление никога досега: деликатната плетеница от вени от вътрешната страна на китката на Бони. Приятелката й продължаваше да държи тетрадката, а кожата на китката й бе толкова прозрачна, че тънките тъмносини вени се виждаха съвсем ясно. Елена съжали, че не е слушала по-внимателно в часовете по анатомия, как се казваше тази вена — онази голямата, която се разклоняваше като вилица в три…?

— Елена. Елена!