Яростта (Книга трета)

Кабинетът по история бе ярко осветен и затоплен. Столовата в другия край на училищната сграда светеше още по-ярко, искряща от коледни светлини и украси. Докато приближаваше, Елена я огледа внимателно от безопасно разстояние — наблюдаваше как двойките пристигат за бала и минават покрай полицаите, застанали на пост пред вратата. Усети мълчаливото присъствие на Деймън до себе си и му посочи едно момиче с дълга светлокестенява коса.

— Вики Бенет — рече Елена.

— Щом казваш, значи е тя — отвърна той.

Сега оглеждаше импровизирания им щаб за вечерта. Бюрото на Аларик бе разчистено, а той се бе надвесил над грубо начертана карта на училището. Мередит се бе навела до него, а тъмната й коса се бе разпиляла по ръкава му. Мат и Бони бяха сред пристигащите на паркинга, а Стефан и Деймън обикаляха край училището. Щяха да се редуват.

— Ти по-добре остани вътре — каза Аларик на Елена. — Само това ни липсва — някой да те види и да се втурне да те преследва с дървен кол.

— Та аз вече цяла седмица се разхождам из града — рече Елена развеселено. — Ако не искам да ме видят, никой няма да ме види. — Но все пак се съгласи да остане в кабинета по история и да съгласува действията си с останалите.

Прилича на замък, помисли си тя, докато наблюдаваше как Аларик отбелязва разположението на полицаите и на останалите мъже върху картата. И ние го защитаваме. Аз и верните ми рицари.

Кръглият плосък часовник върху стената отброяваше минутите. Елена го поглеждаше, докато пускаше хората навън и вътре през вратата. Наливаше кафе от термоса на желаещите и изслушваше докладите им.

— В северната страна на училището всичко е спокойно.

— Каролайн току-що бе коронована за Снежна кралица. Голяма изненада, няма що.

— Някакви деца се появиха на паркинга, шерифът ги подбра и отведе…

Мередит влизаше и излизаше.

— Може би сме сгрешили — заяви Стефан около час по-късно. Двамата за пръв път се озоваваха заедно от началото на вечерта.

— Може би ще се случи някъде другаде — предположи Бони, която изтръска ботушите си и надникна вътре.

— Няма как да знаем къде ще се случи — рече Елен; твърдо. — Но не грешим, че ще стане нещо.

— Може би — обади се Аларик замислено — има начин. Имам предвид да разберем къде ще се случи обясни и добави, когато всички го изгледаха въпросително. — Имаме нужда от предсказание.

Очите на всички се извърнаха към Бони.

— О, не! — възрази момичето. — Приключих с това. Мразя го.

— Това е огромна дарба… — поде Аларик.

— Това е само огромно бреме. Виж, ти не разбираш. Дори обикновените предсказания са достатъчно лоши. Излиза, че през цялото време разкривам неща, които не искам да зная. Но да те завладеят… това е ужасно. А след това дори не помня какво съм казала. Отвратително е.

— Да те завладеят? — повтори Аларик. — Какво означава това?

Бони въздъхна.

— Това ми се случи в църквата — обясни търпеливо.

— Мога да правя различни предсказания като например с восък и вода или да гледам на ръка — при тези думи тя стрелна Елена с многозначителен поглед — и други такива. Но има случаи, когато… някой… ме завладява и просто ме използва, за да говори чрез мен. Все едно, че друг се е вселил в тялото ми.

— Като на гробището, когато каза, че нещо ме очаква — намеси се Елена. — Или когато ме предупреди да не приближавам до моста. Или когато беше у дома на вечеря и каза, че Смъртта, моята смърт била в къщата. — Погледна машинално към Деймън, който й отвърна с ленив и равнодушен поглед. Все пак тогава приятелката й бе сгрешила. Деймън не беше нейната смърт. Тогава какво означаваше онова предсказание? За миг нещо проблясна в съзнанието й, но преди да го улови, Мередит я прекъсна.

— Все едно друг глас говори чрез Бони — поясни тя на Аларик. — Дори звучи различно. Навярно не си бил достатъчно близо до църквата, за да видиш.

— Но защо не си ми казала за това? — развълнува се Аларик. — Това може да е много важно. Това нещо, каквото и да е то, може да ни даде информация. Би могло да разясни мистерията с другата Сила или поне да ни насочи как да я открием.

Бони поклати глава.

— Не. Това не е нещо, което мога да извикам с едно подсвирване, камо ли да отговаря на въпросите ми. Просто се случва. И аз го мразя.

— Искаш да кажеш, че не можеш да направиш нищо, с което да го призовеш? Да стане така, че пак да се случи?

Елена и Мередит, които отлично знаеха какво трябва да се направи, се спогледаха. Елена прехапа устната си. Изборът беше на Бони. Трябваше да е неин.

Бони, която бе обхванала главата си с ръце, стрелна с поглед Елена през червените си къдрици. После затвори очи и изпъшка.

— Свещи — каза.

— Какво?

— Свещи. Пламъкът на свещта може да го призове. Но, виждате ли, не съм сигурна, не обещавам нищо…

— Някой да отиде да потърси в кабинета по химия — нареди Аларик.