Идеалната съпруга

Лейди Станфорд издаде звук, сякаш се задушаваше, и графът се обърна към нея. Лицето й беше почервеняло и тя се мъчеше да си поеме дъх между пристъпи на кашлица. Никълъс се втурна към нея и стисна ръцете й.

— Добре ли сте, лейди Станфорд? — Той огледа тревожно лицето й. Няколко сълзи се плъзнаха по бузите й.

— Добре съм — отвърна задавено тя. — Просто се трогнах много силно.

Никълъс се втренчи в абсолютно невинното й изражение. Ако не беше убеден в противното, той бе готов да заяви, че тази жена водеше губеща битка с напиращия в нея смях. Да не би в историята, която току-що беше чул, да имаше нещо смешно, което му беше убегнало? Тя беше малко странна, но той не бе намерил нищо смешно в нея.

Лейди Станфорд погледна укорително към ръцете му, които все още стискаха нейните.

— Благодаря ви за загрижеността, но вече съм добре. — Погледът на Никълъс проследи нейния и графът я пусна неохотно. — Саймън, сега бих желала да се оттегля в каютата си, ако може.

— Разбира се, мадам. — Очите на моряка проблеснаха весело към лейди Станфорд и графът бе готов да се закълне, че двамата си бяха разменили някакво безмълвно съобщение.

Лейди Станфорд кимна на Уайлдууд.

— Лорд Уайлдууд, пътуването по море никога не ми е понасяло, затова не мисля, че ще се виждаме често по време на пътуването, поне за известно време.

— О? — Графът вдигна вежди. — Това ме изненадва. От начина, по който се качихте на борда, имах смътното впечатление, че на кораб се чувствате като у дома си.

Тя се разсмя весело.

— Е, милорд, впечатленията могат да се окажат погрешни. Не трябва да им вярвате твърде много. — Тя се обърна, хвана Саймън под ръка и двамата тръгнаха бързо по палубата.

— Може би сте права — каза графът на себе си. — Впечатленията наистина могат да се окажат погрешни. Но бъдете сигурна, красива госпожо, че ще открия какво сте намислили. — Той се загледа замислено след нея. — И… какво криете.

ГЛАВА ПЕТА

— Египет! — удиви се Белинда. — Но там има само пирамиди и пясък! Защо й трябва да ходи в Египет?

Тя се втренчи в Ерик, сякаш той беше виновен за това. Той се беше отпуснал на дивана в приемната и сви безгрижно рамене.

— Нямам представа, а очевидно и татко не знае. В съобщението, което получих от него, се казва само, че тя се е качила на кораб, който ще пътува за Александрия, и той я придружава.

— Какво! Той ще пътува с нея! — Очите й се разшириха от удивление. — Без прислужница? Това е скандално! Направо ще провали репутацията й! Цялото висше общество ще започне да я обсъжда!

Белинда беше повишила глас и Ерик я огледа внимателно.

— Скъпа, мисля, че страховете ти в това отношение са неоснователни. Баща ми е почтен човек и е тръгнал с нея само за да я защитава.

— Ха! — Тя го изгледа със смразяващ поглед. — Чувала съм какво се говори за баща ти. Той има безупречна репутация в дипломацията, но е също толкова известен и като женкар и развратник!

— Белинда! — Ерик изглеждаше шокиран. — Смея да кажа, че…

— Не смей да ми казваш какво смееш, Ерик — тросна се тя. — Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че неговите посещения в дворовете на Европа не са били свързани само с договори и правителствени споразумения. Той се е държал така, че аз, а и всеки друг, бих казала, че е бил много дискретен. А след завръщането си в Англия е станал известен с многобройните си афери с различни жени.

— Достатъчно! — Ерик скочи на крака. — Няма да позволя баща ми да бъде очернян по такъв начин!

— Очернян! Едва ли истината може да бъде наречена очерняне!

Двамата се втренчиха ядосано един в друг в продължение на няколко секунди. Гняв и объркване се бореха за надмощие у Ерик. Той нямаше никаква представа как бяха стигнали дотук. Разбираше тревогата на Белинда за майка й, но да твърди, че баща му би се възползвал от нея, беше смешно. Годеницата му беше твърде разстроена, за да оцени логично положението. Та тя дори се беше скарала с него и сега единственото нещо, което той желаеше, бе да извие красивото й вратле. Той, разбира се, никога нямаше да вдигне ръка на една жена. Все пак Белинда можеше да принуди един разумен мъж да се държи неразумно.

След малко ледените искри в очите й изчезнаха и изражението й се промени.

— О, Ерик, толкова много съжалявам. — Тя изтича през стаята и се хвърли е прегръдките му. Стройното й тяло се притисна към него и двамата седнаха на дивана. Гневът му беше изчезнал, прогонен от опияняващия й аромат и топлината на тялото й срещу неговото.

Той я придърпа към себе си и тя въздъхна. Допирът на гърдите й до неговите накара кръвта му да закипи и той изпъшка мислено, забравил всичко за майка й и баща си.

— Не исках да те обидя, наистина не исках. — Тя наклони ангелското си лице и го погледна. Очите й бяха замъглени от сълзи, устните й — пълни и съблазнителни. — Просто се тревожа толкова много.