Идеалната съпруга

— Знам, скъпа. — Той си помисли, че може да я целуне веднъж, за да я успокои. Устните му докоснаха нейните и той се удиви на мекотата на устата й, на начина, по който устните й се отвориха леко, и той усети дъха й. Белинда очевидно имаше нужда от повече успокояване, което не можеше да й бъде дадено само с една целувка. Като неин годеник, негово задължение — не, негов дълг — беше да направи всичко по силите си. Дълг, за който той с желание би се жертвал.

Той започна да целува брадичката й, докато тя не изстена тихо. Белинда отметна глава назад и той доволно забеляза замечтания й поглед.

Белинда си мислеше колко трудно й беше да се концентрира, когато Ерик я целуваше, но и колко й беше хубаво от това; много, много хубаво. Той откри чувствително място точно под ухото й и тя подскочи. Нямаше представа, че нещо можеше да бъде толкова приятно. Ерик прокара нежно устни надолу по врата й и мускулите й се разтопиха от възбуда. Тя се притисна плътно към него и изпита странен непознат копнеж.

— В крайна сметка — измърмори той между целувките, — ние вече не можем да направим нищо. — Той отмести сръчно ръкава й и откри едно красиво рамо. Ерик погали копринената кожа с език и зъби, след което устните му се плъзнаха надолу към гърдите на годеницата му, които се надигаха от възбуда. Езикът му очерта ръба на деколтето й и тя потръпна под допира му. Думите му бяха прошепнати срещу кожата й. — Не можем да тръгнем след тях.

Изкушението на долината между гърдите й беше непреодолимо. Езикът му облиза горещата й плът и тя потръпна. Решителността му да не позволява на страстта им да вземе връх започна да се изпарява. Той почувства болезнена нужда във вените си. Те трябваше да се оженят, на всяка цена. Какво щяха да навредят няколко страстни целувки, няколко интимни милувки, един миг на споделена възбуда?

— Ерик — каза тихо Белинда. Той смътно усети, че дишането й отново беше станало нормално. Вдигна неохотно глава и я погледна в очите. Челото й беше леко набръчкано и тя го гледаше замислено. Ерик се втренчи в нея, сякаш не вярваше на очите си. Желанието му се изпари, сякаш го бяха полели с леденостудена вода. Тъкмо бе стигнал до средата на едно доста успешно прелъстяване, а проклетото момиче дори не му обръщаше внимание!

— Защо да не можем?

— Защо да не можем какво? — Тя беше угасила страстта му, но все пак му бяха необходими няколко секунди да спре да мисли за изкушенията, които едва не му беше предложила и които той с желание би приел.

— Да отидем в Египет, разбира се. — Тя стана от дивана и започна да крачи из стаята. В гласа й се долавяше вълнение. — Това е идеалното разрешение, Ерик. Ако ние сме с тях, баща ти няма да може да се възползва от майка ми.

Ерик поклати глава, като все още се чудеше как беше възможно Белинда да премине от страст към проява на ентусиазъм за нещо съвсем друго с такава лекота и бързина. Той не беше способен да направи това. Ерик въздъхна от раздразнение.

— Мисля, че забравяш доста неща. — Той се изправи и започна да изброява, като свиваше пръсти. — Първо, тя не е тръгнала с баща ми; той я придружава, за да я защитава. Ако мога да добавя — защото аз го помолих. Второ, майка ти има някаква загадъчна работа в Египет и от това, което е казала на баща ми, ми се струва, че няма да се зарадва, ако ние тръгнем с нея. Трето, те вече отпътуваха. Няма гаранция, че ще успеем да ги настигнем. И последно… — Той извади най-големия си коз. — Ние имаме същия проблем, който имат и родителите ни — нямаме прислужница за теб. Цялата ти идея е абсурдна.

— Глупости.

— Глупости?

— Глупости. — Тя кимна твърдо. — Нито едно от твоите възражения не е достатъчно убедително. — Тя го изгледа с победоносна усмивка, след което също започна да изброява. — Леля ти Уин може да ни придружи. Смея да кажа, че на нея ще й бъде приятно да тръгне на едно такова пътешествие. Тя не излиза често. А ако отидеш на пристанището още днес, вероятно ще разбереш по какъв маршрут е тръгнал техният кораб. С малко късмет ще успеем да намерим кораб, който ще отплава по по-пряк маршрут. И най-накрая, независимо какво иска или не иска майка ми, тя се държи толкова странно, че според мен ще бъде най-добре за нея да действаме.

— Искаш да кажеш да се намесим — поправи я той.

— Може би. — Белинда сви рамене. — Знам само, че майка ми обикновено е резервирана, разумна жена, която никога не върши нищо, което може да се нарече импулсивно или неразумно.

Ерик сви замислено вежди.

— Чудех се за всичко това. Спомняш ли си тя някога да се е държала така?

— Никога. — Белинда поклати глава. — Въпреки че…

— Да?

Тя се поколеба, опитвайки се да събере отдавна забравени спомени.