Идеалната съпруга

— Ха! Това смърди повече от купчина стара риба. Гледал съм те как командваш банда груби контрабандисти и как се разпореждаш на кораб с екипаж от стари морски вълци. По дяволите, аз лично те научих как да въртиш ножа. Не мога да повярвам, че точно ти можеш да имаш нужда от защита срещу каквото и да било.

— Ти никога не си ме виждал уплашена!

— Какво означава това, по дяволите?

— И двамата се съгласихме, че онзи проклетник е умен. Той вече ме е проучил. Не — поклати глава тя в отговор на въпросителния поглед на моряка, — нищо не знае. И дори имаше нахалството да ме информира, че вече ме е избрал за своята идеална графиня. — Тя стана и започна да обикаля из каютата. — Като се има предвид бракът между децата ни и неговият интерес да получи своята идеална графиня, аз се страхувам, че той рано или късно ще научи истината. — Тя погледна умолително Саймън. — Не разбираш ли? Като негова съпруга аз не само имам защитата на името му, но и властта, която идва с неговата титла и обществено положение. Той ще трябва да се погрижи никога да не бъда разобличена. — Сабрина сви рамене. — Един обществен скандал ще го съсипе, а аз подозирам, че Уайлдууд е изключително амбициозен мъж.

— И все пак аз не… — Внезапно той млъкна и се втренчи изпитателно в нея. Очите му се разшириха. — Ти си изпуснала нервите си, нали, момиче? Точно така! Това обяснява всичко! Какво толкова ти каза той, че да те предизвика да направиш такава глупост?

— Нарече ме тъпа и скучна — измърмори тя, като отказваше да го погледне в очите.

— Не си ли искала хората да мислят точно това през всичките тези години?

— Да. Не. О, не знам. — Тя се хвърли обратно в стола си и сбърчи нос. — Живях изключително почтен живот, никога не показвах чувствата си, никога не губех самообладание. Но напоследък се чувствам по различен начин. Чувствам се повече като контрабандистка отколкото като дама. И когато той ме нарече тъпа и скучна и — тя му хвърли бегъл поглед — образец на добродетел, нещо в мен просто се пречупи.

— Значи ще се омъжиш за него, за да му дадеш един урок? — изсумтя Саймън. — Това, момиче, е абсолютна глупост.

— Кажи ми нещо, което вече да не съм си казала сама. Знам, че решението ми е идиотско. — Сабрина се поколеба и се запита колко можеше да се разкрие пред моряка, след което захвърли предпазливостта си и продължи: — Всъщност, няма да ми бъде чак толкова зле. Това е просто брак по сметка. Аз ще трябва да се появявам пред обществото по време на сезона и когато парламентът е в сесия, както и на разни други обществени прояви, но очаквам, че ще живеем напълно разделени един от друг.

— О? — Той повдигна вежди. — И какво ще стане, ако от този брак по сметка се родят деца?

— Саймън! — Тя се разсмя. — Няма да има никакви деца. Ние няма да… — Тя се изчерви и се намръщи, когато забеляза погледа на моряка.

— За бога, жено! Ти ми казваш, че ще приемеш името на този мъж, но ще му откажеш съпружески права? Това да не е поредното ти условие?

— Ами, той се съгласи и с това. А Уайлдууд е почтен мъж, който държи на думата си.

Саймън поклати глава, без да прикрива недоверието си.

— Никой мъж не е толкова почтен и всички мъже си имат своите ограничения, момиче. Надявам се да не си притиснала Уайлдууд твърде много.

Сабрина не можеше да му каже, че изпълнението на точно това условие щеше да я затрудни също толкова, колкото и Никълъс. Но тя беше овладяла желанието, което изпитваше към графа, като го беше определила като най-обикновена похот. Тя не искаше нищо друго, освен докосването на ръцете му, устните му и кожата до нейните. Искаше да изучава мускулестото му, топло тяло. Искаше да почувства как по вените й минава огън, който изгаря сърцето й. Искаше магия. Магия. Любов.

Не младежкото увлечение, което беше изпитвала към Джак, а нещо реално, материално. През последните десет години беше устояла на много възможности да се отдаде на плътските наслади. Но любовта все й се беше изплъзвала. Тя осъзна, че след брака й с Никълъс вероятно никога нямаше да я изпита.

Сабрина вярваше във всяка дума, която му беше казала. Ако той искаше да продължи развратния си живот, тя нямаше нищо против, но нямаше намерение да дели мъжа си с други жени. И нямаше намерение да се отдаде на някой мъж без магия, без любов. Тя нямаше да отстъпи пред желанието си, защото рискуваше да изгуби самообладание. А заедно с това и душата си.

Сабрина се ухили.

— Надявам се той да не ме е притиснал твърде много.

Морякът изстена и тръгна към вратата, като клатеше глава.

— Не знам какво ще каже капитанът за всичко това.

— За бога! Бях забравила за Мат!

Саймън отвори вратата.

— Е, по-добре си помисли по въпроса. Остава по-малко от седмица, преди да пристигнем в Марсилия. Той няма да бъде доволен, когато разбере, че си се омъжила за някакъв проклет англичани и аз съм извършил церемонията. Изобщо няма да бъде доволен. — Той поклати отново глава и излезе, като затвори вратата след себе си.