Идеалната съпруга

— По дяволите! — Сабрина се хвърли на леглото. Мат можеше да се окаже проблем. Тя не само че трябваше да му направи предложението си да стане неин партньор в търсенето на златото, но и да го уведоми, че освен тях имаше и трети съдружник и, а, да, Мат, между другото, споменах ли, че новият ни партньор е моят съпруг?

Тя изстена и се обърна по гръб. Сабрина се втренчи в тавана, замисли се над странния обрат, който беше приел животът й, и не можа да се въздържи да не избухне в истеричен смях. Не си беше представяла приключението по този начин, когато бе решила да се впусне в него.

Но въпреки това то си беше приключение.

Церемонията беше проста, което беше продиктувано от обстоятелствата. Саймън извърши бракосъчетанието с вежливост, каквато Сабрина не беше очаквала от него. Тя стоеше отляво на Никълъс. Двамата си размениха брачните клетви на предната палуба и думите им бяха отнесени от вятъра.

Сабрина беше извадила от куфара зелената рокля, за да я облече за сватбата, но това се беше оказало доста трудно без помощта на прислужничка. Роклята не само че й беше любимата, но и подчертаваше русата й коса, зелените очи и бялата кожа. Въпреки че дрехата беше измачкана, Сабрина беше доволна от ефекта.

Но когато вече беше готова, погледът й падна върху панталоните и мъжките ризи, които толкова грижливо беше поставила в багажа си. На Сабрина й хрумна една скандална идея. Определено не тъпа и скучна.

Никълъс не каза нито дума, когато булката се появи облечена в мъжки дрехи и високи до коленете меки ботуши. Той само се усмихна любезно. Спокойствието му за малко да я извади от равновесие, но на помощ й се притекоха годините на практика. Дори когато той наклони назад главата й и положи лека, целомъдрена целувка на устните й, с което й показа, че вече не беше лейди Уинфийлд, маркиза Станфорд, а вече беше Сабрина Харингтън, графиня Уайлдууд, тя остана спокойна, хладна и владееща се.

Екипажът настоя да отпразнуват събитието. Някой измъкна отнякъде флейта и засвири и Сабрина танцува с всеки един от моряците, в което нямаше никаква опасност; това не беше някакво безкрайно пътуване, при което моряците щяха да бъдат лишени от компанията на жени. Корабът вече беше минал през няколко пристанища и щеше да спира още много пъти, преди да стигне до местоназначението си. Едва когато затанцува с Никълъс, тя усети, че спокойствието й може да се пропука. Едва когато погледна черните му очи и забеляза веселите пламъчета в тях. Едва когато близостта на тялото му стопли нейното Сабрина се уплаши за последствията от собствените си действия.

Когато се върна в каютата си, вече беше доста късно. Изтощена, тя се отпусна на леглото. Нямаше сили дори да се съблече и да облече нощницата си.

Вратата на каютата се отвори и през нея се подаде един малък куфар. Сабрина скочи на крака.

— Какво, по…

— Добър вечер, скъпа. — Никълъс й се ухили от вратата. — А може би трябва да кажа скъпа съпруго?

Тя се вцепени.

— Какво си мислиш, че правиш, като идваш тук?

Той влезе в каютата и затвори вратата с ритник.

— Това е първата ми брачна нощ. Не бих понесъл да я прекарам на друго място.

— Но ние… ние не сме… ти не си… — заекна Сабрина. Той сви рамене.

— Важното е какво си мислят хората, скъпа. — Той не обърна внимание на изпепеляващия поглед, който тя му хвърли, и огледа внимателно каютата. — Много удобно. Много по-хубаво от последната ми квартира. — Той повдигна вежди. — Тук дори мога да стоя прав.

Сабрина се изчерви. Той присви леко очи.

— Чудех се дали нямаш пръст в тази работа. Няма значение; аз вече съм тук и смятам да остана.

— О, не, няма да останеш. Това си е моята каюта. — Тя скръсти ръце и кимна нетърпеливо към вратата. — А сега се махай.

Графът поклати глава и се разсмя.

— Скъпа, страхувам се, че не разбираш. — Той мина покрай нея, за да отиде до леглото. Уайлдууд се изтегна, сложи ръце под главата си и погледна Сабрина. — Нямам намерение да си тръгвам. Това вече не е твоята каюта. Сега вече е нашата каюта. — Той махна лениво с ръка. — Нашата каюта, нашата маса, нашите столове, нашето легло. И при това удивително голямо легло. — Той потупа завивките до себе си. — Идваш ли?

Сабрина стисна зъби.

— Мисля, че си забравил условията на споразумението ни.

— А, да. — Той въздъхна. — Условията. Имах намерение да го обсъдя с теб. Подозирам, че ще трябва да си изясним нещо.

— Какво искаш да кажеш? Мислех, че всичко е напълно ясно.

— Нищо не е идеално, скъпа. Та за тези условия… Първото беше за сватбата на сина ми с дъщеря ти. Тук не виждам никакви трудности.

— А останалите?

Той се намръщи.

— Ама че си нетърпелива. Такова нещо не може да се очаква от спокойната, уравновесена лейди Станфорд. Разбира се, ти вече си графиня Уайлдууд, а това несъмнено ще означава, че ще настъпят някои промени. И все пак — той поклати глава с престорена сериозност — не може да се очаква тези промени, и особено промените в характера, да настъпят толкова скоро след сватбената церемония. Това е изключително озадачаващо.