Играта

Гняв забуча в главата му, заплашвайки да го накара да загуби контрол над себе си. Едва успя да го овладее.

— Няма да те върна на Джон. Ако не друго, поне съм искрен. Искам те и ще те имам. Преди да е изтекъл и един час, ти ще бъдеш моя — и то по свое собствено желание.

— Не.

Лиъм видя, че тялото й продължава да трепери.

— Освен това наистина замръзваш — отбеляза той, след което й обърна гръб, отвори скрина, извади отвътре дебела кърпа, памучна от едната страна и копринена — от другата, и без да поглежда към Катрин каза с равен глас: — Ела тук, Катрин.

Треперейки, тя поклати глава.

Лиъм извади още една кърпа — за косата й.

— Нали не искаш да настинеш до смърт?

Катрин го гледаше така, сякаш очите й бяха приковани в него и не можеха да се отместят. Устните й бяха полуотворени, бузите и пламтяха. Вече не само от гняв, каза си Лиъм, но и в очакване на това, което неизбежно щеше да се случи.

— Ела — промълви той.

Тя не помръдна.

С лека, изкусителна усмивка, Лиъм повтори:

— Ела.

Катрин пристъпи към него. Бавно, като че беше омагьосана.

Той й подаде кърпата.

Тя посегна да я вземе, но при движението пелерината й се разтвори и Лиъм съзря големите, рубинени зърна на гърдите й, които сякаш искаха да пробият напълно прозрачната, полепнала по тялото й копринена нощница. С пълното съзнание, че не може да овладее нито треперенето на пръстите си, нито големината на члена си, той бавно протегна ръка към нея. Катрин не помръдна. Лиъм отвърза пелерината и тя се свлече на пода.

Катрин продължаваше да не реагира. Сякаш бе престанала и да диша.

Пред погледа му бе цялото й тяло — всеки прекрасен сантиметър от него.

— Мокра си до кости — каза той с предрезнял глас и протегна ръка към нощницата й.

Разширените й очи срещнаха неговите.

— Спри — прошепна тя рязко.

Лиъм не отговори. Просто хвана мокрия копринен плат и го задърпа нагоре, откривайки дългите й крака, пищната могила на нейната женственост, заобления й ханш. Погледите им се сблъскаха и останаха така, впити един в друг. Лиъм оголи и гърдите й, сетне издърпа нощницата през главата й и я захвърли настрана. От устните на Катрин се изтръгна тихо и кратко възклицание.

Твърдо решен да не се нахвърля върху нея, да не показва отчаяната си, необуздана страст, Лиъм се обърна, за да вземе другата кърпа. После я погледна отново. На устните му играеше лека, окуражителна усмивка. Говореше й гальовни, успокояващи думи. Гърдите на Катрин се надигаха задъхано, молещи да бъдат докоснати. Лиъм нежно уви кърпата около раменете й откъм памучната страна и започна да разтърква плътта й, за да я изсуши и стопли. Самият допир до кожата и мускулите й удвои желанието му.

— Ти си невероятна жена — промълви той, после мина зад нея и плъзна кърпата надолу по ръцете й. Катрин стоеше като вкаменена, но дишаше тежко. — Всичко у теб ме възбужда… — Гласът му бе тих. Пръстите му не спираха да масажират тънките й, но силни ръце.

Внезапно Лиъм спря и погледна през рамото й към нейните натежали от желание гърди. Катрин трепереше, но той знаеше, че сега вече не й е студено.

— Гърдите ти са толкова красиви, особено сега, когато блестят от водните капки.

Тя издаде лек, измъчен вик.

Лиъм обърна кърпата и я плъзна откъм копринената страна по гърдите й — отначало бързо, после много бавно. Очите му не се отделяха от твърдите им връхчета, които набъбнаха още повече. Катрин се олюля, но Лиъм пое гърдите й в разперените си длани и започна леко да ги разтрива.

— Прекрасни са — прошепна той страстно.

— Господи! — изстена Катрин, когато палците му най-сетне намериха зърната й.

— Ти трепериш — измърмори в ухото й Лиъм, знаейки много добре, че дъхът му е горещ и възбуждащ. — Толкова ти е студено, Кейт. — Той разтърка бавно кърпата по корема й. Катрин потръпна. В същия миг Лиъм за пръв път си позволи да допре слабините си до вдлъбнатината между хълбоците й. Макар да бе с панталони, фалосът му бе толкова набъбнал, че платът беше изпънат до скъсване. Катрин пое дълбоко и шумно дъх.

— Аз ще те стопля — прошепна той, опрял устни в шията й, взрян в собствената си ръка, която плъзгаше кърпата все по-надолу и по-надолу. — Обичам да те гледам, Кейт.

Тя стоеше изпъната като тетива, но Лиъм я чу да преглъща. Той вмъкна кърпата между бедрата й и започна да ги разтърква. Катрин вече напълно се беше отказала от опитите си да спре треперенето на тялото си.

— Разтвори бедра — нареди Лиъм, — за да мога да те изсуша цялата.

Тя се подчини безмълвно.

Коприната докосна най-съкровеното място на тялото й. С помощта на нежната тъкан той разтваряше гънките й изучаващо, докато най-сетне, когато собственото му тяло вече трепереше неудържимо, притисна палец през копринената кърпа и започна да гали клитора й. Катрин извика и се свлече в краката му. Тялото й се разтърсваше от конвулсии.

Лиъм пусна пешкира, хвана я с една ръка, издърпа я до леглото и я хвърли отгоре по очи. Пръстът му отново я намери и тя се замята, застена в екстаз.