Играта

— Аз също съжалявам, Джон — меко каза тя. — Но лорд Бъргли е прав. Не мога да жертвам хората и корабите си заради една жена, независимо колко искам да получа главата на онзи разбойник. — Тя премълча факта, че за да осигури пари за подобна експедиция, трябваше да ги вземе от средствата, предназначени за други, далеч по-важни начинания.

Хок се изправи. На лицето му беше изписано невярващо, ядосано изражение. Без да каже и дума повече, без да дочака позволение да напусне, той се завъртя на пети и излезе от стаята. Елизабет го проследи с поглед и въздъхна. После прокле наум Лиъм О’Нийл и накрая се обърна към Сесил. В очите й имаше сълзи.

— Как можа да ми причини това?

Сесил улови ръката й.

— Скъпа Елизабет, пиратът знае, че не може да те има. Той е мъж, а мъжете трябва да изразходват страстта си някъде, както прекрасно знаеш. Лиъм О’Нийл много те обича, Бес.

— Ха! — изсумтя Елизабет, но се молеше верният й съветник да е прав. — Според теб какъв ще бъде следващият му ход? — Въпросът просто напираше да бъде зададен. — Ще се опита ли да се ожени за нея?

Сесил я погледна.

— За нещастие папата няма да признае сватбата й с Хок, защото не е извършена съгласно католическия обичай. Така че за О’Нийл няма да е трудно да се ожени за нея в католическа църква.

Елизабет пребледня и стисна юмруци.

— Папата със сигурност би ги бракосъчетал дори собственоръчно — извика тя, — само и само да ми направи напук.

— Е, най-малкото ще им даде благословията си — съгласи се Сесил. Миналата година кралицата бе отлъчена от църквата — по този начин папата беше решил да засвидетелства подкрепата си за католическата фракция в Шотландия. — Но пък Лиъм е твърд протестант.

— Баща му беше католик. Този негодник ще смени вярата си без да му мигне окото, стига да знае, че би извлякъл полза от това. — Елизабет крачеше напред-назад. — Ако той се ожени за нея… Пресвети боже, това ще бъде най-убедителното доказателство, че е в заговор с Фицджералд. Няма да ми трябват никакви други. — Тя се спря и се обърна към Сесил. — Никога няма да разреша на Джон Хок да се разведе с Катрин, дори ако Лиъм се ожени за нея!

Уилям наклони глава на една страна, без да отговори.

— Значи, какво ще правим? — попита кралицата.

— Ще чакаме — отвърна Сесил. — Ще почакаме и ще видим.

Но той вече знаеше какво да не очаква. О’Нийл бе прекалено умен, за да действа прибързано, да пропилява шансовете си. Това, което Сесил не знаеше, бе какво да очаква.

Хок не обръщаше внимание на погледите, които го съпровождаха на излизане от двореца. Някои от тях бяха изпълнени с искрено съчувствие, други — с фалшиво. Неколцина мъже, които му завиждаха за все по-голямото му влияние и власт, открито се изкикотиха насреща му. Но той не обърна внимание и на тях, защото си даваше сметка, че в гнева си бе в състояние да убие човек. А тогава кралицата щеше да хвърли него в Тауър.

— Сър Джон!

Хок се сепна, а сърцето му подскочи. Противно на волята си, той забави крачка.

— Сър Джон! — извика тя отново.

Джон спря напрегнато и се извърна, за да се озове изправен пред крехката фигура на лейди Джулиет. Когато я видя, той забрави собствената си болка и гняв. Тя плачеше. Прекрасната кожа на лицето й бе набраздена от сълзи, очите й бяха зачервени.

— Лейди Стратклайд — поклони се вдървено Хок.

Джулиет притисна смачкана кърпичка към носа си, сетне заговори забързано:

— Просто исках да ви кажа, че съжалявам, толкова съжалявам.

Той не сваляше поглед от нея.

— И още… Толкова се тревожа за Катрин! — По бузите й рукнаха нови сълзи.

Джон изпита внезапен нежен порив да я докосне, да я прегърне, но го прогони.

— Вашата загриженост е достойна за възхищение — каза той грубо.

— Какво ще стане сега?

Хок продължаваше да я гледа, но в този миг пред очите му беше не Джулиет, а неговата хубава невеста — в ръцете на Лиъм О’Нийл. Странно, но всеки път, когато си ги представяше заедно, сплели тела, изобщо не му хрумваше, че става въпрос за изнасилване. Гръм и мълнии! О’Нийл беше красив негодник, с реноме на развратник. Макар да бе син на Шон О’Нийл, Хок прекрасно знаеше, че не е изнасилвач. През тялото му премина тръпка. Сигурно и сега бяха в леглото. Но дали Катрин се съпротивляваше? Може би никога нямаше да узнае.

— Милорд? — обади се Джулиет неуверено.

Джон съсредоточи отново вниманието си върху нея. И не можа да не отбележи колко прекрасно изглеждаше тя, въпреки сълзите.

— Нищо няма да стане — рязко каза той. — Нейно величество отказа да ми даде кораби и войска, а без помощта й аз не бих могъл за атакувам проклетия остров, на който живее той.

Джулиет въздъхна.

— Благодаря ви за загрижеността — каза Хок, поклони се отново и се извърна. Но Джулиет докосна ръката му и го спря. Допирът й сякаш го наелектризира. Той бавно се завъртя към нея.

— Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре — промълви тя, кой знае защо изчервена, — сигурна съм, че О’Нийл никога не би й причинил болка. Може да е пират, но той е и джентълмен. Слушала съм много за баща му. Лиъм О’Нийл не е такъв. Ни най-малко.

Изражението на Хок остана непроменено.