Играта

— Няма повече да бъда твоята курва — извика Катрин и в този момент бе искрена. Беше бясна от това, че е негова пленница и дваж по-бясна на себе си, на изпълненото си с трескав копнеж тяло. Трябваше да се овладее, преди да е станало късно.

— Никога не си била такава — каза Лиъм. Устните му се доближиха до нейните. Сивият му поглед блестеше. — И никога няма да бъдеш. — Той улови с една ръка косата й, прибрана на тила, и дръпна главата й назад. — Това, което искам от теб, Катрин, е нещо много повече от тялото ти.

Катрин настръхна, готова да се съпротивлява.

22.

Тя заби нокти в раменете му в опит да го отблъсне, но Лиъм стискаше косата й здраво в юмрука си и й пречеше да се извърне настрани. Устните му бяха жадни, търсещи. Но Катрин отказваше да разтвори своите, въпреки трескавата възбуда, нажежила тялото й. Усещаше с всяка фибра на собствената си пламнала женственост неговия член — твърд, горещ, огромен.

Лиъм я дръпна рязко назад, разгневен от упоритото й нежелание да му се подчини и я притисна към стената. Прикована неподвижно между камъка и тялото му, Катрин почувства как и последните й съпротивителни сили се изпаряват, макар че, незнайно как, успяваше още да държи устата си здраво затворена. Той захапа леко ъгълчето на долната й устна и наведе глава по-ниско, разкъсвайки с ръка корсета й. Езикът му намери зърното на гърдата й и Катрин извика. Вече не се опитваше да го отблъсне.

Тогава Лиъм се засмя, допрял устни до гръдта й. Смехът му бе дрезгав и див, пълен с триумфална възбуда. Катрин се вкопчи в него здраво, стенейки от удоволствие при всеки болезнено-сладък допир на изкусите му устни, зъби, език. Когато той притисна раменете й, за да я застави да легне на пода, тя не се възпротиви. Вместо това от устните й се отрони една-единствена дума: неговото име.

Корсетът й вече бе смъкнат до кръста, разкъсан. Сега Лиъм вдигна нагоре полите на роклята й и дръпна с две ръце памучните й гащи. Катрин не можеше да чака повече. Пръстите й намериха предницата на панталоните му, докоснаха масивната подутина, заеха се с малките седефени копчета. Лиъм се засмя отново, отблъсна ръцете й и сам освободи набъбналия си фалос. При вида му — огромен, тръпнещ — Катрин възкликна възбудено. Неспособна вече да се владее, тя протегна ръка и нежно, страстно погали кадифената му плът.

— Без повече игри — прегракнало каза Лиъм. — Чу ли, Катрин?

Тя изстена в безмълвно съгласие.

С един-единствен тласък Лиъм влезе в нея докрай. Катрин изви снага, приемайки го със същия обезумял копнеж, с който той я желаеше. Техните викове, се сляха в едно, докато Лиъм пронизваше утробата й отново и отново. Оргазмът й дойде много, много скоро.

Опиянена, все още тръпнеща в конвулсии, тя почувства как твърдият му член напуска тялото й и запротестира. Но Лиъм я накара да замълчи. Лежеше върху нея, напрегнат и тръпнещ, и обсипа с целувки ухото й, шията й. Катрин изстена от наслада, но макар вече да бе започнала да идва на себе си, далеч не беше задоволена.

— Лиъм — прошепна тя. Ноктите й задраскаха по кожата на гърба му, за да му покажат, че иска всичко да се повтори.

— Ти си ненаситна — измърмори Лиъм с натежал от възбуда глас. — Но аз също.

Той отново плъзна фалоса си в нея, този път бавно. Катрин се замята в ръцете му като обезумяла. Искаше повече, повече. Но Лиъм само се усмихна. Очите му блестяха като разтопено сребро. Излизането му също беше болезнено бавно и мъчително. Катрин извика, полудяла от нетърпение.

Той се засмя, наведе се и засмука гръдта й, докато набъбналата до пръсване глава на члена му започна да гали нежната кожа на входа на влагалището й. Тялото й се заизвива, устните й крещяха несвързани слова — не на протест, а на желание за още и още.

— Едва започваме да опознаваме телата си, Кейт — измърмори Лиъм. Не бе преставал да се движи, но тези движения бяха толкова мудни, тъй протяжни, че на Катрин й се струваше, че умира. И тогава това, като че наистина стана. Внезапният й оргазъм изненада и двама им.

Лиъм я прегърна. Пенисът му все още пулсираше, твърд и грамаден, между нейните бедра.

— Алчна кучка — прошепна той в ухото й. — Усещам, че искаш още.

— О, господи — изпъшка тя. — Да! Искам те вътре в мен. Целия!

Лиъм се засмя с престорена надменност.

— Не можеш да ме поемеш целия, съкровище.

Очите й потъмняха — недоверчиви, предизвикателни, страстни.

— Нима?

Той се усмихна закачливо.

— Така си мисля.

Сетне се изправи на колене. Катрин плъзна поглед надолу, после обратно към неговите сияещи, дръзки очи. Ръката й се стрелна смело и бързо като змия и сграбчи члена му. Лиъм отметна глава назад със стон и изви тяло като дъга. Вените на шията му изпъкнаха, мускулите на раменете му танцуваха див танц. Пулсът на Катрин се ускори. Сега тя контролираше неговата мощ, силата му й принадлежеше. За пръв път в живота си изпитваше такова тържество; за пръв път се чувстваше напълно жена.