Играта

И все пак трябваше да се противопостави на пирата. Да му се противопостави и да победи. Катрин се обърна и отиде до масата. Наля си чаша френско вино вместо ейл, какъвто обикновено пиеха жените и го изгълта бързо с надеждата, че то ще успокои нервите й. Но не усети подобен ефект.

Едва когато Лиъм се появи на вратата с малка свещ в ръка, тя осъзна, че е стояла в пълна тъмнина. Пулсът й се ускори. Не хранеше никакви заблуди относно намеренията му. Никакви.

Погледът му се плъзна по нея, после към масата. Видя, че подносът с храната е недокоснат, с изключение на бокала с вино, който стоеше полупразен на масата, но не каза нищо. Вместо това мина покрай нея и отиде до леглото. Катрин наблюдаваше как поставя свещта върху специалната малка полица над горната табла и как я покрива със стъклен похлупак. Сетне Лиъм затвори вратичката на стъклото, за да предпази пламъка. И се обърна към нея.

— Ела, Катрин.

— Какво?

— Ела. — Той стоеше с разтворени крака, с ръце на хълбоците. Светлината на свещта играеше по тялото и лицето му. На Катрин й се стори, че издутината на бричовете му е по-изпъкнала от всякога. — Ела в леглото.

— Н-няма да спя с теб.

На устните му отново проблесна неговата невъзможна усмивка — непоносимо самоуверена, непоносимо прелъстителна.

— Това легло е достатъчно голямо, за да побере и двама ни.

— Намеренията ти не са просто да се поберем върху него — извика тя.

— Няма да те насилвам да правиш нищо, което не желаеш — каза Лиъм меко и нежно.

От гърдите й се изтръгна измъчен стон.

— Ела, Катрин.

Катрин се поколеба, после се втурна към вратата. Знаеше, че е отключена. Но преди още да стигне до нея, той я улови и я придърпа към здравото си тяло, шептейки в ухото й:

— Искам те, Катрин.

Тя се вцепени. Лиъм беше зад нея. Ръцете му бяха сключени около кръста й, огромният му член пулсираше във вдлъбнатината между хълбоците й, устните му докосваха тила й.

— Искам да ти доставя удоволствие, Катрин — каза той тихо, после я вдигна на ръце и я понесе към леглото.

9.

Лиъм постави Катрин в средата на леглото и легна върху нея. За миг се вгледа в очите й и в този миг Катрин почувства всяка частица от тялото му с всяка частица на собственото си тяло — от гърдите до пръстите на краката. Бедрата му притискаха нейните, а неговата мъжественост пулсираше мощно, прилепена към слабините й.

Всичко в ума й се завъртя със скоростта на светлината. Манастирът и заминаването й от него; насилственото завземане на френския кораб; и Лиъм, изправен надменно на кърмата като владетел, който оглежда кралството си. И Хю. Хю, който я очакваше, за да й даде името си, дом и деца.

— Катрин, мила — каза дрезгаво Лиъм. Палецът му погали бузата й. Ръката му трепереше.

Катрин се взря в сребърните му очи и беше почти хипнотизирана от огромното пламтящо желание, което прочете в тях. Но тя не бе напълно замаяна. Беше й останало късче здрав разум. Ръцете й бяха свободни и Катрин замахна към него с намерение да го одере и да го принуди да я пусне. Но преди да успее дори да го докосне, Лиъм я хвана за китките и изви ръцете й над главата толкова рязко, че цялата горна част на тялото и се скова от болка. Сетне укроти и краката й със собствените си мощни бедра.

— Престани! — заповяда й той. — Проклятие, жено, няма да ти сторя нищо лошо!

— Лъжеш! — извика Катрин. Мислеше за целувката му, за ръцете му и тялото й трепереше неудържимо. — Ти ще ме погубиш, ще ме изнасилиш!

Изражението му беше мрачно.

— Нямам намерение да те изнасилвам. Нито сега, нито когато и да било. Така че престани да се дърпаш.

— Не ти вярвам — изсъска тя. — Ти си син на Шон О’Нийл!

— Колко ми е омръзнало да ми напомнят този злополучен факт — каза рязко Лиъм.

— Тогава се дръж като джентълмен. — Катрин отново се опита да се освободи, но не успя. — Той е изнасилил майка ти, нали? Горката Мери Стенли!

Ноздрите му се разшириха, очите му потъмняха още повече, но тонът му остана спокоен.

— Аз не съм Шон, Катрин. Никога не го забравяй. А сега — той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му — ще го докажа. — И наведе глава, за да я целуне.

Катрин извърна лице встрани и устните му попаднаха на бузата й и я обсипаха с целувки, леки и нежни като перо. Тя изстена:

— Аз принадлежа на Хю!

— След тази нощ ще разбереш, че за теб има само един мъж и той не е Хю Бари. — Лиъм все още държеше китките й над главата, но с една ръка. С другата я обърна към себе си и се наведе към устните й.

Катрин се заизвива ожесточено, но единственото, което успя да постигне, бе да се прилепи още по-плътно към възбудения му пенис, затова бързо се укроти. Този път пръстите му не стягаха челюстта й, така че тя отказа да отвори уста. Но той изглежда не възнамеряваше да бърза. Устните му леко докоснаха нейните. В ъгълчетата на стиснатите й очи се образуваха сълзи. Вече беше отприщил буря от желания в тялото й. И за миг не се бе съмнявала, че ще стане така.

Лиъм спря и прошепна:

— Предай се, скъпа.

Катрин отново извърна лицето си встрани и каза задъхано:

— Кралицата одобрява годежа ми с Хю!

Сивите му очи блестяха.

— Бес е известна с това, че лесно променя мнението си.