Играта на лъва

— Да. Уведомихме митницата и имиграционната служба, в случай че Халил има билет за кораб до Арабия. Пратих и детективи със снимката. Но засега от него няма и следа. Ще продължаваме да държим пристанищата под око.

Всички започнаха да му задават въпроси и стана ясно, че Транспортна полиция внезапно е придобила страхотно значение. Уидзински успя да спомене факта, че един от убитите, Анди Макгил, е от неговите хора и макар детективите му да нямали друга мотивация освен патриотизъм и професионализъм, смъртта на Макгил потресла колегите му.

Накрая му писна да го нападат от всички страни и каза:

— Знаете ли, според мен трябваше да покажем снимката на Асад Халил по всички телевизионни канали половин час след престъплението. Известно ми е, че е имало други съображения, но ако не разгласим всичко, този тип ще избяга.

— Има голяма вероятност вече да е заминал — отвърна Джак Кьоних. — Всъщност сигурно се е качил на първия самолет за Средния изток още преди телата да са изстинали. Във Вашингтон смятат така и поради тази причина са взели решение да не съобщаваме нищо на обществеността преди напълно да сме анализирали характера на трагедията.

— Съгласна съм с капитан Уидзински — каза Кейт. — Няма другапричина да крием тези факти, освен за да скрием собствените си… знаете какво.

Капитан Стайн беше на същото мнение.

— Мисля, че във Вашингтон са изпаднали в паника и са взели грешно решение. Ние го приехме и сега търсим човек, който има двудневна преднина.

Кьоних се опита да извърти въпроса.

— Е, снимката на Халил вече е публикувана. Но ако е избягал, това няма да промени нищо. — Той погледна документите пред себе си. — Преди да бъде предупредена Транспортна полиция, от „Кенеди“ са излетели четири самолета, на които може да се е качил. — крал Джак изреди имената на четири авиокомпании от Средния Изток. — Разбира се, имало е и други отвъдокеански полети, както и няколко до различни места в страната и на Карибите. За тях не е имал нужда от паспорт. Естествено, ние пратихме хора да го чакат но никой от пътниците не е отговарял на неговото описание.

Забелязах, че Кейт ме гледа, което, предполагам, означаваше, че иска да се намеся.

— Мисля, че Халил е в Ню Йорк — казах аз. — И че ако не е тук, значи е някъде другаде в Щатите.

— Защо смяташ така? — попита ме капитан Стайн.

— Защото не е свършил.

— И какво трябва да свърши?

— Нямам представа.

— Но началото е било страхотно — каза Стайн.

— Почакайте да видите какво ще последва — отвърнах аз.

Също като мен, капитан Стайн понякога забравяше, че не е в участъка.

— Надявам се да грешиш, мамка му — рече той.

Канех се да отговоря, но господин ЦРУ най-сетне реши да се обади и ме попита:

— Защо сте толкова сигурен, че Асад Халил все още е в страната?

Погледнах господин Харис, който ме наблюдаваше. Обмислих няколко отговора, всички от които започваха и свършваха с майната ти, но после реших да не прекалявам.

— Като имам предвид психологическия профил на Асад Халил, ми се струва, че е от хората, които спират чак когато си свършат работата докрай. А той още не е приключил. Ще попитате откъде го зная. Е, човек като него би могъл да продължи да вреди на американските интереси в чужбина и да не го заловят години наред. Но вместо това той решава да дойде тук, в Америка, и да нанесе още по-тежък удар. Е, в такъв случай би ли се отбил само за час-два?

— Бихте ли нарекли това операция „Чайка“?

Погледнах към непосветените и поясних:

— С други думи, долита в страната, осира всичко и отлита.

Неколцина се подсмихваха и аз продължих:

— Не, това не е операция „Чайка“. „Това е… хм, операция Дракула“.

Сега вече, изглежда, привлякох вниманието на всички.

— Граф Дракула е можел да смуче кръв в Трансилвания още триста години и пак да му се размине. Но не, той иска да отиде в Англия — нали така? Но защо? За да изсмуче кръвта на екипажа на кораба ли? Не. В Англия имало нещо, което графът е искал. Нали? Е, какво е искал? Искал е оная мацка, която видял на снимката на Джонатан Харкър. Нали? Как й беше името? Както и да е, той си пада по мацката, а тя е в Англия. Загрявате ли? Халил не е дошъл тук да убие всички на самолета или в „Конквистадор“. Тези хора са били само предястие, малко кръвчица преди да му поднесат основното ястие. Следователно само трябва да открием мацката — в случая еквивалента за Халил — и все едно сме го пипнали. Загрявате ли?

Последва продължително мълчание и някои хора, които ме бяха гледали извърнаха очи. Помислих си, че Кьоних или Стайн ще ме накарат да си взема отпуска по болест или нещо подобно. Кейт се бе втренчила в бележника си.

Накрая Едуард Харис, какъвто си беше джентълмен, каза:

— Благодаря ви, господин Кори. Много интересен анализ. Всъщност аналогия.

Неколцина се подсмихнаха.

— Басирал съм се на десет долара с Тед Наш, че съм прав. Искате ли да се обзаложа и с вас?

На Харис като че ли му се прищя да си тръгне, но като истински спортсмен отвърна:

— Естествено. Нека са двайсет.

— Съгласен. Дайте на господин Кьоних една двайсетачка.