След това Кьоних ни напомни, че е обявена награда от един милион долара за информация, която доведе до арестуването на Асад Халил, а също и за федералния бюджет за купуване на сведения.
Решихме още няколко неясни въпроса и Джак Кьоних каза:
— Разбирам, че междуведомственото сътрудничество поставя пред нас известни предизвикателства, но сега е моментът да действаме заедно, да споделяме информация и да проявяваме добра воля. Когато заловим този човек, уверявам ви, всеки ще получи достатъчно признание.
Чух как шефът на детективския отдел в НЙПУ Робърт Мууди измърморва нещо като: „Винаги има първи“. Капитан Дейвид Стайн се изправи и заяви:
— Не бива по-късно да научим, че сме имали информация за този тип, която се е изгубила из етажите на бюрокрацията, както се случи със Световния търговски център. Не забравяйте — всички сведения ще се събират в Антитерористичната спецчаст. Не забравяйте също, че всички правоохранителни институции в страната, Канада и Мексико разполагат с подробностите за Халил и всички данни ще се препращат тук. Освен това, след като неговата снимка вече се появи по телевизията, можем да разчитаме на помощта на двеста милиона граждани. Така че, ако Халил все още е на континента, може да извадим късмет.
„Е, Джон, пипнахме това приятелче и ще го задържим в пандиза, докато дойдеш. Побързай — това момче не ще да яде свинско и може да умре от глад.“
— Нещо смешно ли има, детектив? — попита ме Стайн.
— Не, господине. Просто си мислех нещо.
— Нима? Ами тогава кажете ни какво сте си мислили.
— Хм…
— Да го чуем, господин Кори.
Вместо да споделям тъпите си фантазии за джорджийското ченге, които можеха да са смешни само за мен, бързо измислих виц свързан с настоящото съвещание.
— Добре… Госпожа министърът на правосъдието иска да разбере коя е най-добрата правоохранителна институция — ФБР, ЦРУ или НЙПУ. Нали така? Та затова събира представители от трите организации край Вашингтон, пуска един заек в гората и казва на момчетата от ФБР: „Идете да намерите заека“. — Погледнах публиката си.
Израженията на всички бяха неутрални, освен на Майк 0’Лиъри, който се усмихваше в очакване.
— Момчетата от ФБР изчезват и два часа по-късно се връщат без заека, но разбира се, свикват голяма пресконференция и заявяват: „Направихме лабораторни анализи на всяка вейка и листо в гората, разпитахме двеста свидетели и заключихме, че заекът не е нарушил федерални закони и можем да го пуснем“. Глупости — казва госпожа министърът на правосъдието. — „Изобщо не сте намерили заека.“ Идва ред на момчетата от ЦРУ… — погледнах към господин Харис — и един час по-късно те също се връщат с празни ръце, но заявяват: „ФБР греши. Открихме заека, превъзпитахме го и сега е двоен агент, който работи за нас.“ Глупости — казва госпожа министърът на правосъдието. — „Изобщо не сте намерили заека.“ Следват момчетата от НЙПУ и петнайсет минути по-късно от гората се появява мечка, вдига ръце и вика: „Добре де! Заек съм! Заек съм!“
0’Лиъри, Хейтам, Мууди и Уидзински се захилиха. Капитан Стайн се опита да не се усмихва. Джак Кьоних остана сериозен, както и Алън Паркър, и господин Харис. Кейт… е, Кейт започваше да ми свиква, струва ми се.
— Благодаря ви, господин Кори — каза капитан Стайн. — Съжалявам, че ви попитах. — И закри съвещанието със следните мотивиращи думи: — Ако това копеле нанесе втори удар в Ню Йорк, повечето от нас тук ще трябва да се обадят в пенсионния си фонд. Това е всичко.
37
В шест часа в понеделник сутринта Асад Халил вдигна слушалката на звънящия телефон.
— Добро утро — разнесе се някакъв глас.
Той понечи да отговори, но гласът продължи без пауза и Халил Разбра, че съобщението е записано.
Както пожелахте, събуждаме ви в шест часа сутринта. Температурата днес ще е около двадесет и пет градуса, безоблачно, в късния следобед има вероятност от кратки превалявания. Приятен ден благодаря, че избрахте „Шератон“.
Той затвори и изруга. Стана от леглото и отиде в банята, като взе с Себе си двата глока. Избръсна се, изми си зъбите, използва тоалетната и взе душ, после поръси косата си със сива боя и я среса ня път, като я изсуши с монтирания на стената сешоар.
Също като в Европа, в Америка имаше много предмети на лукса много записани гласове, меки дюшеци, гореща вода и стаи без насекоми и гризачи. Такава цивилизация не можеше да създаде добри пехотинци и тъкмо затова американците бяха променили принципите на водене на война. Война с натискане на бутони. Лазерно насочвани бомби и ракети. Война на страхливци.
Мъжът, с когото щеше да се срещне днес, Пол Грей, беше един от тези страхливци и се бе превърнал в специалист по тази игра на дистанционно убиване, беше се превърнал в богат търговец на смърт. Скоро щеше да е мъртъв търговец на смърт.
Халил се върна в спалнята, легна на пода с лице към Мека и каза сутрешните си молитви. Когато свърши със задължителните, каза:
— Нека Господ днес ми даде живота на Пол Грей, а утре — живота на Уилям Садъруейт. Нека Господ ми помогне в пътуването и благослови този джихад с победа.