Играта на лъва

Като изпълних това задължение, реших, че трябва да съобщя на бившите си гаджета, че си имам постоянна съквартирантка, която скоро ще ми стане жена. Но не ми се щеше да им се обаждам, затова им пратих и-мейли, картички и факсове. Даже получих няколко отговора, предимно съболезнования за булката. Не споделих с Кейт… Големият ден наближи и аз не бях нервен. Вече се бях женил, пък и много пъти съм се изправял лице в лице със смъртта. Не твърдя, че съм забелязал някакви прилики между това да се ожениш и да те гръмнат, обаче… може и да има.

Кейт се държеше абсолютно спокойно, макар че никога не й се беше случвало да извърви Последните метри по пътеката. Изглежда, владееше положението и знаеше какво и кога трябва да се прави, кой трябва да го прави и така нататък. Мисля, че информацията й не е от личен опит, а има нещо общо с Х-хромозома.

Майтапа настрана. Бях влюбен, Кейт Мейфилд беше забележителна жена и знаех, че ще живеем щастливо. Най-много я харесвах за това, че ме приема какъвто съм, което всъщност не е много трудно, като се има предвид, че съм почти съвършен.

Трябва да отбележа също, че двамата бяхме преживели тежко изпитание и се бяхме справили добре. Кейт Мейфилд беше смела, вярна, находчива и за разлика от мен, още не бе цинична и отегчена. Дори може да се каже, че е патриот, което не се отнася за мен. Някога може и да съм бил, обаче оттогава с мен и страната се случиха прекалено много неща. И все пак си върша работата.

Като не се смятат жертвите, най-много съжалявам, че не научихме нищо от цялата тая история. Също като мен, страната винаги е имала късмет и е успявала да избегне фаталния куршум. Но както съм установил на улицата, в казината и в любовта, късметът все някога ти изневерява. И ако не е късно, най-добре да приемеш реалността и да измислиш план за оцеляване, който не оставя нищо на късмета.

Като става дума за това, в деня на сватбата ни валя, което трябвало да е на късмет. Според мен единственият резултат е, че се измокряш.

Почти всичките ми приятели и роднини бяха дошли в Минесота и повечето от тях се държаха по-прилично, отколкото на първата ми сватба. Разбира се, имаше няколко инцидента с мои неженени приятелчета от НЙПУ, които се побъркаха по русокосите синеоки провинциалистки. Дом Фанели например хвърли око на шаферката, обаче това трябваше да се очаква и предпочитам да не се впускам в подробности.

Роднините на Кейт бяха истински бели протестанти, свещеникът бе методист и роден комик. Накара ме да обещая, че ще обичам и уважавам Кейт и никога вече няма да споменавам за „Досиетата Х“.

Разменихме си халките — едната за пръста на Кейт, другата за моя нос. Предполагам, че съм прекалил със сватбените майтапи. Всъщност казаха ми, че съм прекалил.

Белите протестанти от Средния запад са два вида — трезвеници и пиещи. Тия хора бяха от втората категория, така че си паснахме. Тъстът беше симпатяга, тъщата — красавица. Балдъзата също. Родителите ми им разказаха много неща за мен и те ги намериха за смешни, а не за ненормални. Всичко си беше наред.

Във всеки случай двамата с Кейт прекарахме една седмица в Атлантик Сити, после втора на калифорнийското крайбрежие. Бяхме се уговорили да се срещнем с Джин Барлет в Ранчо дел Сиело и пътуването в планината мина много по-приятно от оная нощ. На светло и без снайперисти ранчото също изглеждаше страхотно.

Отидохме при скалата, която ми се стори много по-малка, отколкото си я спомнях. Джин направи много снимки, включително на раната на Кейт, и по негово настояване си взехме няколко камъчета за сувенири.

Джин посочи далечните дървета и ми каза:

— Открихме на земята петдесет и две гилзи. Никога не съм чувал някой снайперист да е стрелял толкова много по двама души. Тоя тип наистина е искал невъзможното.

С други думи, играта все още не бе свършила.

Дърветата ме правеха малко нервен, затова продължихме нататък. Джин ни показа мястото, където бяха открили Тед Наш — на по-малко от стотина метра от ВОРТАК. Нямам представа къде е отивал Тед, нито пък какво изобщо е правил там. И никога няма да научим.

Като се имаше предвид, че сме на меден месец, аз отбелязах че сме видели достатъчно. Върнахме се в къщата, изпихме по една кола, изядохме по парче сладкиш и поехме на север.

Бяхме оставили мобифона на Кейт в Ню Йорк, защото не искахме да ни се обаждат приятели или убийци. Обаче си бяхме взели пистолетите.

За всеки случай.