Играта на стъклени перли

Това, което всички свети владетели са ценели в музиката, е нейната ведрост. Тираните Дзуе и Джоу Цин държали на крещящата музика. Те смятали силните звуци за красиви и въздействието им върху масите за интересно. Стремели се към нови и странни звукови ефекти, към тонове, още нечувани от никое ухо; тези тонове се мъчели да се надвишат взаимно и прекрачвали мярка и цел.

Причината за упадъка на държавата Чжоу е в откриването на магическата музика. Такава една музика е достатъчно шумна, но в действителност много далеч от музикалната същина. И тъй като се е отдалечила от същината на истинската музика, не е ведра. А щом музиката не е ведра, то народът мърмори и на живота се нанася ущърб. Всичко това става, защото не се разбира същината на музиката и се търсят само крещящите звукови ефекти.

Затова пък музиката на благополучните векове е спокойна и ведра и управлението им — сдържано. Музиката на една тревожна епоха е неспокойна и мрачна, управлението й — погрешно. Музиката на една залязваща държава е прочувствена и тъжна, а управлението й — застрашено.“

Изразите на този китаец ни насочват и сега твърде определено към произхода и същинския, почти забравен смисъл на всяка музика. В праисторическите времена подобно на танца и всяко друго изкуство музиката била вълшебно средство, едно от старите и узаконени средства на магията. Започвайки с ритъма (пляскане с ръце, потропване, чукане с дърво, най-ранно изкуство на ударни инструменти), тя била силно и изпитано средство да „настрои“ веднага неколцина или цяло мнозинство, да приведе в еднакъв ритъм тяхното дишане, пулсирането на сърцата и състоянието на душите, да им вдъхне смелост за призив и заклинание на вечните сили, за танц, надпревара, завоевателен набег, свещенодействие. И тази първична, праначална, чиста и свръхмогъща същност, същността на вълшебството, музиката съхранила много, много по-дълго, отколкото другите изкуства, спомняме си големия брой изказвания на историци и поети върху музиката, от гърците до Гьотевата новела. На практика маршът и танцът никога не са губили значението си. Но нека се върнем отново към истинската ни тема!

За наченките на играта на стъклени перли ще разкажем накратко и най-същественото. Тя възникнала, както ни се струва, едновременно в Германия и Англия и в двете страни като упражнение за ония малки групи музиколози и музиканти, които работели и учели в новите музикално-теоретически кръжоци. И ако се сравни началното състояние на играта с по-късното и днешното, ще се види, че те не си приличат напълно, сякаш се сравнява нотно писмо от времето преди хиляда и петстотната година и неговите примитивни нотни знаци, между които липсват дори чертичките, отделящи всеки такт, с партитура от осемнадесетото столетие или дори с някоя от деветнадесетото, с объркващото множество съкращения, които обозначават динамиката, темпа, фразировката и тъй нататък и често превръщат отпечатването на такива партитури в тежък технически проблем.