Играта на стъклени перли

Би ни отвело твърде далеч, ако поискаме да опишем подробно по какъв начин духът след своето очищение се утвърдил и в държавата. Опитът скоро показал, че по-малко поколения се задоволили с едно небрежно и безсъвестно духовно благоприличие, за да навредят твърде осезателно на практическия живот; майсторството и чувството за отговорност във всички по-високи професии, също и в техническите, ставало все по-рядко явление и така неотклонно се засилвало монополизирането на духовното развитие на държава и народ, главно на цялото учебно дело от интелектуалците, както е и днес още в почти всички европейски страни — училището, доколкото не е под контрол на Римската църква, е в ръцете на оня анонимен орден, който се формира от елита на интелектуалците. Колкото и понякога за общественото мнение да са неудобни строгостта и така нареченото високомерие на тази каста, колкото и често отделни личности да са се бунтували срещу й, нейното ръководство е все още непоклатимо, крепи я и я брани не само единството, отказът от други блага и предимства освен духовните, защищава я и станалото отдавна всеобщо убеждение и предчувствие, че тази строга школа е необходима за по-нататъшното съществуване на цивилизацията. Знае се или се предчувства: ако мисълта не е чиста и будна и почитането на духа се обезсили, то скоро вече и корабите, и автомобилите няма да вървят както трябва, тогава и за математиката, и за сметачната линия на инженера, за банката и борсата ще бъдат разклатени всяка валидност и авторитет и ще настъпи хаосът. И все пак изминало дълго време, докато си проправи път схващането, че и за външната страна на цивилизацията, за техниката, индустрията, търговията и тъй нататък е потребна общата основа на един интелектуален морал и честност.

Това, което в ония времена още липсвало на играта на стъклени перли, било способността за универсализация, за витаене над научните дисциплини. Астрономи, филолози, занимаващи се с гръцки и латински, схоластици, студенти от консерватории имали своите остроумно нагласени игри, но за всеки факултет, всяка дисциплина и нейните клонове съществували собствени език и система от правила. Изтекло половин столетие, докато бъде направен опит за хвърляне на мост над тези граници. Без съмнение причината за бавността била по-скоро от морално естество, отколкото от формално и техническо: средства за преодоляване на междите биха се намерили, но с целия строг морал на нововъзникналата духовност била свързана една пуританска плахост пред Allotria3, пред смесването на дисциплини и категории, една дълбока и напълно оправдана боязън от връщане към греха на маниерността и вестникарските литературни притурки.

Било постижение на отделна личност, която сега с една-единствена стъпка довела играта на стъклени перли до съзнание за възможностите й, с това я изправила на прага на универсалната способност за усъвършенстване. И отново играта дължала този си напредък на връзката с музиката. Един швейцарски музиковед, едновременно фанатичен поклонник на математиката, дал нова насока на играта и с това възможност за най-просторното й разгръщане. Гражданското име на този велик човек вече не може да се издири, в съвремието му култът към личността в сферата на духовното вече е забравен, в историята той живее като Lusor (също: Joculator) Basiliensis4. Откритието му, като всяко откритие, макар негово лично постижение и чест, в никакъв случай не било израз само на лична потребност и стремеж, а било движено от един по-силен мотор.