Играта на стъклени перли

Идвали времена, когато почти всички науки възприемали играта, подражавали й, значи, че я приспособявали за своята област; това е потвърдено за класическата филология и логиката. Аналитичната трактовка на музикалните стойности довела до това, музикалните процеси да се обхващат във физико-математически формули. Малко по-късно с този метод започнала да работи филологията и да измерва езиковите съчетания по начин, по който физиката мери естествените процеси; присъединила се и естетиката на изобразителните изкуства, където отдавна вече, след появата на архитектурата, съществувало отношение към математиката. И сега между получените по този път формули откривали нови и нови отношения, аналогии и подобия. Всяка наука, която овладявала играта, си създавала за тази цел език от формули, абревиатури, комбинативни възможности, навсякъде сред елита на младата интелигенция били широко известни игрите с поредици от диалози и формули. Играта не била просто упражнение и не просто отдих, а изкристализиралото самочувствие на една духовна овладяност; особено математиците я упражнявали едновременно с аскетическа и спортсменска виртуозност и формална строгост, намирали удоволствие в това, което помагало да се облекчи последователно съблюдаваният още тогава отказ На хората на духа от светски наслади и стремежи. Играта на стъклени перли допринасяла значително и за пълното преодоляване духа на вестникарските литературни притурки и за онази новосъбудена радост от точните интелектуални упражнения, на която дължим появата на новото, монашески строго духовно целомъдрие. Светът се променил. Духовният живот от времето на вестникарските литературни притурки можел да се сравни с изродено растение, което пилее сили за болестно увеличени израстъци, а последвалите корекции — с изрязването на растението до корен. Младите хора, които искали да се посветят на хуманитарните науки, вече не разбирали под това повърхностни знания, уловени тук или там из университетите, където прочути и велеречиви професори без авторитет им поднасяли остатъците от някогашната висока образованост; сега те трябвало да учат също така строго, и дори още по-строго и по-методично, отколкото някога се налагало на инженерите в политехниката. Предстояло им да изминат стръмен път, трябвало да пречистят и повишат мисловните си способности чрез математиката и аристотелевско-схоластичните упражнения, освен това да се научат на самоотречение от всички блага, които преди за редица поколения учени минавали за желателни и заслужаващи да бъдат постигнати: бързо и лесно печелене на пари, слава и почести в обществото, похвали във вестниците, бракове с дъщери на банкери и фабриканти, разглезеност и разкош в материалния живот. Поетите, издавани в големи тиражи, носители на Нобелова награда и собственици на красиви вили, големите лекари с ордени и слуги в ливреи, академиците с богати съпруги и блестящи салони, химиците членове на контролните съвети на индустриални предприятия, философите с фабрики за развлекателно четиво и за въодушевени реферати в препълнени зали, където получавали аплодисменти и букети — всички тези изчезнали фигури и до днес не са се завърнали. Естествено пак имало още много надарени млади хора, за които тези фигури били завидни образци, но пътищата към обществена почит, към богатство, слава и лукс вече не водели през аудиториите, семинарите и докторските дисертации, дълбоко замрелите интелектуални професии претърпели банкрут в очите на света и затова си извоювали отново една изкупително-фанатична всеотдайност на духа. Дарованията, които се стремели повече към блясък или благоденствие, трябвало да обърнат гръб на станалата нелюбима духовност и да потърсят професиите, на които било предоставено благополучието и печеленето на пари.