Играта на стъклени перли

И в тези дни понякога Даса си спомнял за гората, в която нявга прекарал известно време като клет беглец, спомнял си за белокосия старец, който живеел там, откъснат от хората, отдаден на размисъл. Понякога си го спомнял и изпитвал желание да го потърси, да го види отново и да чуе неговия съвет. Но не знаел дали старецът е още жив и би ли го изслушал и му дал съвет, а ако действително бил още жив и го посъветвал, то всичко пак би вървяло по своя път и с това нищо не би се променило. Потъването в размишление, мъдростта са добри и благородни неща, но те, изглежда, виреят само встрани, по крайбрежието на живота, а който плува в неговия поток и се бори с вълните, делата и страданията му нямат нищо общо с мъдростта, той им се отдава, стават му съдба, те трябва да бъдат извършени и изтърпени. И боговете не живеят във вечен мир и вечна мъдрост, и те познават опасност и страх, борба и битка, той знаел това от много сказания. И така Даса се примирил, вече не спорел с Правати, яздел за прегледите на войската, виждал войната да се приближава, предчувствал я в изтощителните си нощни сънища, в които снагата му съхнела, лицето — тъмнеело, виждал как за него щастието и насладата от живота вехнат и избледняват. Оставала му само любовта към родния син, тя се засилвала с грижата, засилвала се с въоръжаването и военните упражнения, тя била червеното пламтящо цвете в неговата запустяла градина. Учудвал се колко много празнота и нерадост човек можел да понесе, как можел да свикне с грижата и бедата, учудвал се също на това, колко опалващо и властно в едно видимо вече лишено от страх сърце можела да цъфти любов, пропита от страх и грижовност. Животът му навярно бил безсмислен, но не без ядро и сърцевина, той кръжал около любовта към сина. Заради него Даса ставал сутрин от леглото и прекарвал деня си в занимания, полагал усилия, чиято цел била войната и всяко от които му било неприятно. Заради него търпеливо ръководел съвещанията с пълководците и се противопоставял на решенията на мнозинството само дотолкова, че да може поне да изчака и да не се хвърли съвсем безразсъдно в приключения.